Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Да ме освободи?! — възкликна Зера. — Никога не съм чувала някоя да е била освобождавана от каквато и да е клетва над Клетвената палка.
— Точно заради това взимаме тези предпазни мерки — каза Сеайне. — Логически, една Черна сестра трябва да може да лъже, което значи, че тя трябва да бъде освободена поне от тази Клетва, а най-вероятно — и от трите. Двете с Певара я изпробвахме и разбрахме, че процедурата е почти същата, както при полагането на клетва. — Не й спомена колко болезнено се беше оказало и премълча колко бяха плакали. Не спомена също така, че Зера нямаше да бъде освободена от клетвата си, какъвто и да се окажеше отговорът й, не и преди да приключи издирването на Черната Аджа. Първо, не можеха да й позволят да побегне и да започне да разправя наляво-надясно за този унизителен разпит, което тя най-вероятно щеше да направи, с пълно право, ако не се окажеше, че е от Черната. Ако.
Светлина, колко й се искаше на Сеайне да попаднат на Сестра от друга Аджа, която да отговори на критериите, които двете бяха определили. Някоя Зелена или Жълта щеше да е съвсем добре. И в най-добри времена такива като тях се държаха най-самодоволно, а напоследък… Не. Нямаше да си позволи да стане плячка на болестта, плъзнала из Кулата. При все че не можа да спре списъчето с имена, които пробягаха в ума й, на една дузина Зелени и два пъти по толкова Жълти, и на още няколко, които отдавна заслужаваха да се смъкнат с няколко стъпалца надолу. Да сумтят на една Заседателка?
— Вие сте се освободили от една от Клетвите? — Гласът на Зера прозвуча слисано, отвратено и смутено едновременно. Съвсем уместни реакции,
— И я положихме отново — измърмори нетърпеливо Певара. След което сграбчи тънката палка и преля малко Дух към единия й край, без да изпуска щита около Зера. — В името на Светлината, заклевам се да не изричам нито една невярна дума. В името на Светлината, заклевам се да не създавам оръжие, с което човек да може да убива друг човек. В името на Светлината, заклевам се да не използвам Единствената сила като оръжие, освен срещу Тварите на Сянката, или като последна възможна защита на живота ми, на живота на моя Стражник или този на друга Сестра. — Не направи гримаса при споменаването за Стражник; новите Сестри, обвързали се с Червената, често го правеха. — Аз не съм Мраколюбка. Надявам се, че това те удовлетворява. — Тя показа зъбите си на Зера, но дали беше смях или злобно озъбване, не можа да се разбере.
Сеайне на свой ред положи отново Клетвите, като при всяка от тях почувства лек натиск по цялото си тяло, от темето до петите. Всъщност този натиск почти не го усети, след като кожата й все още се беше поизпънала от необходимостта отново да положи Клетвата срещу изричането на лъжа. Твърдението, че Певара си е пуснала брада или че улиците на Тар Валон са настлани със сирене, за известно време й се стори доста забавно — дори Певара се изкикоти, — но едва ли си струваше сегашните неудобства. Всъщност тази проверка не й се струваше нужна. Логически обаче трябваше да е така. Твърдението, че не е от Черната Аджа, сгърчи езика й — отвратително беше дори да си задължена да го отричаш, — но накрая тя връчи на Зера Клетвената палка и кимна решително.
Слабичката жена помръдна на пейката, завъртя гладката пръчка между пръстите си и запреглъща. Бледата светлина на фенера й придаваше болнав вид. Тя заизвръща широко отворените си очи ту към едната, ту към другата, а после дланите й стиснаха палката и тя кимна.
— Точно както ти казах — изръмжа Певара и отново преля Дух към палката, — иначе ще се кълнеш, докато не го направиш както трябва.
— Заклевам се да ви се подчинявам безусловно — изрече със стегнат глас Зера и потрепера, щом клетвата прихвана. Усещането винаги беше по-силно в началото. — Попитайте ме за Черната Аджа — настоя тя. Ръцете й, хванали палката, се разтресоха. — Попитайте ме за Черната Аджа! — Напрежението й подсказа отговора на Сеайне още преди Певара да освободи потока на Дух и да зададе въпроса, задължаващ да се отговори само истината. — Не! — извика Зера. — Не, не съм от Черната Аджа! Сега махнете тази клетва от мен! Освободете ме!
Сеайне се отпусна и унило подпря лакти на масата. Определено не беше искала Зера да отговори с „да“, но беше сигурна, че са я хванали в лъжа. Една открита лъжа, или поне така изглеждаше, след повече от месец търсене. Колко ли още дни и месеци на търсене й предстояха? И да се озърта през рамо от ставане от сън до лягане? Когато изобщо можеше да си легне, разбира се.
Певара насочи обвинително пръст към младата жена.