Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Един клон помръдна и Рейчъл подскочи. Видя огромна ръка, която го задържа встрани. След това блестящото острие на дълъг меч. Тя гледаше с ококорени очи. Не можеше да помръдне.
Една мъжка глава се пъхна вътре.
— Я да видим какво имаме тук?
Рейчъл чу някакъв стон и разбра, че идва от собственото й гърло. Все още стоеше като вцепенена. Една женска глава се пъхна до мъжката. Тя избута мъжа зад себе си. Рейчъл притисна Сара до гърдите си.
— Махни меча — скара му се жената, — плашиш я.
Рейчъл придърпа наполовина развития самун хляб до хълбока си. Прииска й се да избяга, но краката й не помръдваха. Жената се пъхна в хралупестия бор, приближи се и коленичи до нея, отпускайки се назад на пети, мъжът стоеше точно зад нея. Очите на Рейчъл се вдигнаха нагоре към лицето й; тогава видя дългата й коса, осветена от огъня. Очите й се ококориха още повече и от гърлото й се надигна още един стон. Краката й най-после се задвижиха: те я отблъснаха назад, към ствола на дървото, не изпускаше хляба от ръцете си. Жените с дълги коси винаги носеха неприятности. Тя захапа крака на Сара и задиша тежко, с всеки следващ дъх се чуваше по един стон. Стисна Сара с всичка сила. Отмести очите си от косата на жената; бясно се заоглежда във всички посоки, търсейки възможност за бягство.
— Няма да ти причиня нищо лошо — каза жената. Гласът й изглеждаше приятен, но и Принцеса Вайълит казваше същото понякога, а веднага след това я удряше.
Жената протегна ръка и докосна Рейчъл по рамото. Тя отскочи с вик и се дръпна назад.
— Моля те — каза, като очите й се напълниха със сълзи, — не изгаряй Сара.
— Коя е Сара? — попита мъжът.
Жената се обърна и му направи знак да мълчи. Отново я погледна, дългата й коса се стелеше по раменете й, очите на Рейчъл не се отместваха от нея.
— Няма да изгоря Сара — каза тя с мил глас. Рейчъл знаеше, че когато жена с дълга коса говори с мил глас, това означава, че вероятно лъже. Все пак гласът на тази жена й звучеше, сякаш наистина е мил.
— Моля те — проплака тя, — защо не ни оставите на мира?
— Ни? — жената се огледа. После спря поглед точно върху Сара. — О, разбирам. Значи това е Сара? — Рейчъл кимна, захапвайки още по-силно крака на куклата си. Знаеше, че ще получи силен удар, ако не отговори на жена с дълга коса. — Сара е много красива кукла — усмихна се жената. На Рейчъл й се прииска да не го беше правила. Когато жена с дълга коса се усмихне, това обикновено означава, че ще последва проблем.
Мъжът пъхна главата си до главата на жената.
— Аз съм Ричард. А ти?
Очите му й харесаха.
— Рейчъл.
— Рейчъл. Чудесно име. Но трябва да ти кажа, Рейчъл, че имаш най-грозната коса, която някога съм виждал.
— Ричард! — изкряска му жената. — Как можеш да говориш така!
— Ами вярно е. Кой те е наръфал така, Рейчъл, някоя стара вещица ли?
Рейчъл се изкикоти.
— Ричард! — отново му изкряска жената. — Ще я уплашиш.
— О, глупости. Рейчъл, в раницата си нося едни малки ножички и съм доста добър в подстригването. Би ли искала да оправя прическата ти? Поне ще мога да я изравня. Ако я оставиш така, може да изплашиш някой дракон или нещо такова.
Рейчъл отново се изкикоти.
— Да, моля ви. Искам косата ми да бъде равна.
— Добре тогава, ела тук и седни в скута ми и веднага ще я оправим.
Рейчъл стана и заобиколи отдалече жената, поне толкова отдалече, колкото позволяваше хралупестото дърво, като гледаше ръцете й. Ричард сложи по една голяма ръка от двете страни на кръста й и я вдигна да седне в скута му. Размести няколко кичура.
— Да видим какво имаме тук.
Рейчъл държеше под око жената, страхувайки се да не получи шамар. Той също й хвърляше по едно око. Посочи с ножиците.
— Това е Калан. И мен ме изплаши отначало. Ужасно е грозна, нали?
— Ричард! Къде си се научил да говориш така с деца!
Той се усмихна.
— От един познат граничен надзирател.
Рейчъл се изкикоти срещу него; не можа да се сдържи.
— Не мисля, че е грозна. Мисля, че е най-красивата дама, която някога съм виждала — това беше самата истина. Но косата на Калан я ужасяваше.
— Ами, благодаря ти, Рейчъл, но и ти си много красива. Гладна ли си?
Рейчъл никога не биваше да казва на никого с дълга коса, на никой лорд или дама, че е гладна. Принцеса Вайълит казваше, че е неприлично, и веднъж я наказа. Калан гледаше Рейчъл. Ричард й се усмихна, но въпреки това тя се притесняваше да каже, че е гладна.
Калан я потупа по рамото.
— Обзалагам се, че си. Наловихме малко риба и ако ни позволиш да споделим огъня ти, можем да си я разделим. Какво ще кажеш? — Жената се усмихваше наистина чаровно.