Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ранното лято е по-добър момент за дълго пътешествие. По-безопасно е. Би трябвало да поизчакаш, Джондалар.
— Ще си помисля — отговори той, макар че нямаше никакво намерение да остава повече, отколкото бе абсолютно необходимо.
— Добре, помисли си — съгласи се Талут и се надигна. — Нези каза непременно да си вземеш от горещата супа, която е направила за закуска. Сложила е последните си хубави корени в нея.
Когато премери ботите на Талут, Джондалар стана и отиде при огнището, където Мамут довършваше супата си. Поздрави стареца, после посегна към една от паниците, наредени наблизо и също си сипа супа с черпака. Седна до шамана, извади трапезния си нож и забоде парче месо.
Мамут избърса паницата си и я остави, после се обърна към Джондалар:
— Без да искам дочух, че възнамеряваш скоро да си заминеш.
— Да, утре или вдругиден. Веднага щом се приготвя — отговори Джондалар.
— Толкова скоро! — изненада се Мамут.
— Да. Талут каза, че сезонът не е подходящ за пътешествие, но аз и преди съм пътувал в лошо време.
— Нямах това предвид. Ти трябва да останеш до Пролетния фестивал — каза той с много сериозен тон.
— Знам, че е голямо събитие, всички говорят за него, но наистина трябва да тръгвам.
— Не можеш да тръгнеш. Опасно е.
— Че защо? Какво значение има, ако остана още няколко дни? Все още ще продължава да се топи и да има наводнения.
Младият гост не можеше да проумее защо старецът настояваше да остане за някакъв фестивал, който беше без особено значение за него.
— Джондалар, аз не се съмнявам, че можеш да пътуваш във всякакво време. Нямах предвид теб, а Айла.
— Айла ли? — възкликна Джондалар и се намръщи, тъй като стомахът му се сви. — Не разбирам.
— От известно време обучавам Айла на някои техники, характерни за Огнището на Мамута, и планирам специален ритуал с нея на Пролетния фестивал. Ще използваме един корен, който тя е донесла от Клана. Веднъж си е служила с него… под ръководството на нейния Мог-ър. Аз имам известен опит с някои магически растения, които могат да пренесат човек в света на духовете, но никога не съм използвал този корен, а Айла никога не го е взимала сама. И двамата ще опитаме нещо ново. Изглежда, че тя има… известни опасения и… някои промени биха могли да я разстроят. Ако си заминеш, това може да окаже непредугадимо въздействие върху Айла.
— Да не би да искаш да кажеш, че за Айла има някаква опасност при този ритуал с корена? — попита Джондалар. В очите му се четеше безпокойство.
— Винаги има известен елемент на опасност, когато се борави със света на духовете — обясни му шамана, — но тя е ходила там сама и ако това се случи отново, без необходимото обучение и напътствия, може да се изгуби. Затова я обучавам, но Айла ще има нужда от помощта на тези, които изпитват чувства към нея, които я обичат. Абсолютно необходимо е да си тук.
— Но защо аз? — възкликна Джондалар. — Ние… вече не сме заедно. Тук има други, които имат чувства към… които обичат Айла. Други, към които тя има чувства.
Старецът се изправи.
— Джондалар, не мога да ти обясня всичко. Това е въпрос на интуиция, на усещане. Мога само да ти кажа, че когато те чух да говориш за заминаване, ме налегна ужасно, тъмно предчувствие. Не съм сигурен какво означава то, но бих…предпочел…не, ще се изразя по-силно. Не си тръгвай, Джондалар. Ако я обичаш, обещай ми, че няма да си заминеш преди да е свършил Пролетният фестивал.
Джондалар се изправи и се вгледа в древното, непроницаемо лице на стария шаман. Той не би го молил за това без основание, но защо бе толкова важно да присъства на празненството? Какво знаеше Мамут, което той не знаеше? Каквото и да беше то, намеците и опасенията на Мамут го изпълниха с тревога. Не можеше да замине, ако Айла бе в опасност.
— Ще остана — каза Джондалар. — Обещавам, че няма да замина преди края на Пролетния фестивал.
Айла се върна в леглото на Ранек едва след няколко дни, макар и не поради липса на насърчение от негово страна. Първият път, когато той недвусмислено поиска това от нея, и беше трудно да му откаже. Възпитанието, внушено и в детинството, беше толкова силно, че чувстваше отказа си като голям грях и почти очакваше Ранек да се ядоса. Но той го прие с разбиране и я увери, че знае, че и е нужно известно време за да премисли.
Айла бе узнала за дългата разходка на Джондалар след нощта, прекарана от нея с тъмнокожия ваятел и подозираше, че между двете неща има връзка. Дали това не беше неговият начин да и покаже, че още е привързан към нея? Но държанието на Джондалар беше по-резервирано и от преди. Отбягваше я винаги, когато бе възможно и говореше с нея само когато бе необходимо. Реши, че е сбъркала. Той не я обичаше. Почувства се съкрушена, когато най-сетне започна да приема ситуацията, но се опита да не го показва.