Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
От друга страна, Ранек с всичко показваше, че я обича. Продължаваше настойчиво да я кани в постелята си и в огнището си, за да сключат официално признат съюз и тя да бъде негова жена. Най-сетне Айла се съгласи да сподели леглото му отново, най-вече заради голямото разбиране, което той проявяваше, но се въздържа да се ангажира с една по-трайна връзка. Прекара няколко нощи с него, но след това реши да се оттегли още веднъж, като този път и беше по-лесно да му откаже. Усещаше, че нещата напредват необичайно бързо. Той настояваше да обявят своето Обещание на Пролетния фестивал, който беше само след няколко дни. Трябваше и време, за да помисли. Харесваха и Удоволствията с Ранек; той беше нежен, знаеше как да я задоволява и тя се привързваше към него. Харесваше го, дори много, но нещо липсваше. Усещаше някаква скрито, почти недоловимо неудовлетворение. Макар че много и се искаше, не можеше да го обикне.
Джондалар не спеше, когато Айла бе с Ранек, и преумората започваше да оказва своето влияние. На Нези и се струваше, че е отслабнал още, но това трудно можеше да се прецени, защото беше облечен в старите дрехи на Талут, които му бяха широчки и беше запуснал зимната си брада. Дори Дануг забеляза, че изглежда изпит и изпосталял и заподозря каква е причината. Искаше му се да помогне, ако може; беше много привързан и към Джондалар, и към Айла, но никой не можеше да промени нещата. Дори и Вълчо, макар че без да знае, той внасяше уют. Всеки път, когато Айла не беше в огнището, вълчето търсеше Джондалар. Това даваше на мъжа чувството, че не е сам в мъката и самотата си. Улавяше се, че прекарва повече време с и конете, дори понякога спеше при тях, за да не бъде свидетел на мъчителните за него сцени в землянката, но винаги странеше от Айла.
През следващите няколко дни времето се затопли и за Джондалар стана по-трудно да я отбягва. Въпреки кишата и пролетните води, тя по-често излизаше с-конете и макар че той се опитваше да се измъкне, когато я видеше да влиза в пристройката, на няколко пъти му се наложи да се отдалечи бързо, мънкайки извинения, след като случайно се бе сблъскал с нея. Когато излизаше на езда, тя често взимаше Вълчо, а понякога и Ридаг, но когато искаше да са и развързани ръцете, оставяше вълчето на грижите на момчето, за голяма негова радост. Уини и Рейсър бяха съвсем свикнали с малкия вълк, а на Вълчо изглежда му беше приятно да другарува с конете, било на гърба на Уини с Айла, било подтичвайки до тях, за да не изостане. За нея това бе полезно раздвижване и удобно извинение да се измъкне от землянката, която и се виждаше малка и ограничаваща движенията след дългата зима, но не можеше да избяга от обърканите силни емоции, които бушуваха около и вътре в нея.
Беше започнала да насърчава и направлява Рейсър с гласни команди, свиркане и знаци, докато яздеше Уини, но колкото пъти и минеше през ум мисълта, че трябва да го приучи да носи ездач на гърба си, се сещаше за Джондалар и все отлагаше. Не беше толкова съзнателно решение, колкото тактика на отлагане, съчетана с неконтролируемо желание всичко някак си да се оправи, както се бе надявала по-рано, и Джондалар да обучи коня и да започне да го язди.
Почти същите мисли минаваха и през ума на Джондалар. При една от случайните им срещи Айла го насърчи да изведе Уини на езда, като подчерта, че е твърде заета, а кобилата се нуждае от раздвижване след дългата зима. Той беше забравил какво неподправено удоволствие изпитва човек, когато се носи като вятър на гърба на кон. А като гледаше как Рейсър потропва с копита до него и изпреварва майка си, започна да си мечтае да препуска на гърба на младия кон до Айла и Уини. Макар че общо взето можеше да управлява кобилата, усещаше, че тя просто го търпи и това винаги го притесняваше. Уини си беше кон на Айла и макар че Джондалар поглъщаше с очи кафявия жребец и изпитваше истинска привързаност към него, не преставаше да мисли, че и Рейсър принадлежи на Айла.
Със затоплянето на времето Джондалар вее повече се замисляше за своето отпътуване. Реши да се вслуша в съвета на Талут и да поиска от Тюли спечеленият залог да бъде във формата на така необходимите му дрехи и принадлежности за пътуване. Стана така, както водачът бе предположил — Тюли бе доволна от възможността да изпълни задължението си толкова лесно.
Джондалар завързваше колана на новата си кафява туника, когато Талут влезе в готварското огнище. Оставаха два дни до Пролетния фестивал. Всички пробваха най-хубавите си дрехи, подготвяйки се за големия ден и си почиваха след сауни и потапяния в студената река. За пръв път, откакто бе напуснал дома си, Джондалар разполагаше с голям набор от добре ушити дрехи с красиви орнаменти, както и с торби, палатки и други принадлежности за пътуване. Той умееше да се радва на качествените вещи и Тюли забелязваше колко високо ги цени. Тя винаги бе подозирала, а сега вече се убеди, че които и да бяха Зеландониите, Джондалар произхождаше от род с висок статус.