Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Мъжът бе зяпнал така, сякаш Ричард се бе превърнал в прът желязо, който внезапно е оживял и е започнал да говори.
— След като знаеш, че бих платил и грош седемстотин и петдесет, защо ми предлагаш по—ниска цена?
— Понеже — обясни Ричард, — искам да ви го продам за по—малко, отколкото щеше да ви струва чрез транспортна компания, за да го купите от мен. И защото искам да ми заемете сумата предварително, за да мога да купя стоката и да ви я докарам. Леярната ще ми продаде прътите само срещу пари в брой на място.
— И какво ще ти пречи да изчезнеш с парите ми?
— Моята дума.
Мъжът избухна в смях.
— Думата ти? Та аз не те познавам.
— Вече ви казах, името ми е Ричард Сайфър. Айшак се страхува до смърт от вас и се довери на мен, за да ви доставя стоката, та да не отидете там да му извиете врата.
Господин Касела се усмихна пак.
— Нямам намерение да извивам врата на Айшак. Момчето ми харесва. Заловил се е с труден бизнес. Само да не му кажеш! Искам да продължава да ми има уважението.
Ричард сви рамене.
— Щом така искате, няма да му кажа, че можете и да се усмихвате. Доколкото разбирам обаче, вашият бизнес май е по—труден от неговия. Вие доставяте стока на Ордена и сте принуден да се съобразявате с техните условия.
Онзи пак се усмихна.
— Е, Ричард Сайфър, кога ще си тук на сутринта с каруцата си?
— Нямам каруца, но ако сте съгласен, ще ви оставя петдесетте пръта ей тук — Ричард посочи едно място пред двойната врата, където бе паркирал Йори. — На заранта ще ги намерите на купчина.
Господин Касела смръщи чело.
— Щом нямаш каруца, как ще ги пренесеш? На гръб ли?
— Точно така.
— Ти да не си се побъркал?
— Нямам каруца, а искам да спечеля пари. Не е чак толкова далеч. Мисля, че мога да нося по пет пръта наведнъж. Което прави десет курса. До изгрев слънце ще съм свършил. Свикнал съм да ходя пеш.
— А сега ми кажи всичко — защо го правиш. Този път искам да чуя истината.
— Жена ми не се храни достатъчно. От профсъюза ми вземат почти цялата заплата, понеже съм бил здрав и съм можел да работя. Дават я на онези, които не могат. И понеже аз мога, се превърнах в роб на тези, които не могат или които не искат. Техните методи насърчават хората да си намират извинения за това, че друг се грижи за тях. Определено отказвам да бъда нечий роб. Реших, че мога да ви предложа начин да си вършите работата, при това на по—добра цена. И двамата печелим. Услуга за услуга.
— Ако нещата потръгнат, какво ще направиш с парите — ще поживееш известно време, без да работиш, ще ги изпиеш — какво?
— Парите ми трябват, за да си купя каруца и екипаж коне.
Онзи го изгледа още по—смръщено.
— И за какво ти е каруцата?
— За да мога да ви доставям цялото необходимо количество желязо, което ще купувате от мен, понеже ще ви го продавам по—евтино и в срок.
— Какво, ти да не искаш да те погребат в небето?
Ричард се усмихна.
— Не, просто си мисля, че императорът иска дворецът му да бъде построен. Доколкото чувам, тук работят доста от робите му — от пленниците, заловени по време на война. Но работната ръка пак не стига. Трябват им хора като вас и като леяря. Ако хората от Ордена искат да напредват в срок и да не се налага да обясняват на императора защо нещата не вървят, ще трябва да потърсят начин. Аз им предлагам възможност за справяне със ситуацията. Предполагам, че ще се наложи да дам някой и друг подкуп, за да си намерят друга работа, докато отивам да зареждам, но вече съм си калкулирал цената. Ще работя за себе си, не като регистрирана търговска компания, така че те ще са по—склонни да приемат предложението ми, без да нарушават установените разпоредби. Що се отнася до вас, ще се снабдявате с желязо на по—добра цена, при това навреме. Сега не можете да получите онова, което ви е нужно, дори да платите повече. Ако нещата потръгнат, вие самият ще печелите повече — и за двама ни ще има полза.
Ковачът го изгледа за момент, опитвайки се да открие несъвършенства в плана му.
— Ти или си най—тъпото копеле, което някога съм срещал, или … направо не знам как да го нарека. Но Брат Нарев ми диша във врата, което не е особено приятно. Никак не е приятно даже. Сигурно не би трябвало да ти го казвам, но нали знаеш как Айшак се поти пред мен? Е, аз се потя десет пъти повече, когато Брат Нарев дойде да ме пита защо инструментите не са готови. Братята не ги интересуват моите проблеми — те просто искат каквото са поръчали.
— Разбирам, господин Касела.
Онзи се изсмя.
— Добре, Ричард Сайфър, грош и половина за петдесет пръта, доставени до изгрев слънце утре. Но сега ще ти платя само грош двеста и петдесет. Другите двеста и пет десет ще получиш утре, като видя прътите доставени.