Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Ричард се засмя.
— Не се тревожи.
— Чудесно. Отивам да ти намеря каруцар. — Айшак размаха пред него пръст: — И да не си посмял да го молиш да ти помага да товариш или разтоварваш. Не искам подобен род неблагоприличие да бъде обсъждано на следващата сбирка. Трябваше да моля Йори едва ли не на колене да не докладва за мен за онзи път, когато го помолих да ми помогне — оня път, когато валеше и каруцата се счупи, и ти ми помогна да пренеса стоката в склада.
Спомняш ли си?
— Да, спомням си.
— Моля те, не създавай на Йори проблеми. Не докосвай юздите — това е негова работа. Бъди добър, става ли? Натовари желязото и го разтовари така, че да не се налага ковачът отново да ме навестява.
— Не се тревожи, Айшак. Няма да ти създавам никакви проблеми. Можеш да ми имаш доверие.
— Ето това е истински другар — Айшак понечи да върви, но се обърна насред крачка: — Във фермата човек няма толкова грижи, нали?
— Прав си, няма. Толкова ми се ще да си бях стоял там.
Преди да се е отдалечил, Айшак се обърна още веднъж.
— Ако видиш някой от ония свещеници, гледай да се поклониш и да останеш с наведена глава, ясно ли е?
— Свещеници ли? Какви свещеници? Как ще ги позная?
— С кафяви роби и кепета — не се безпокой, ще ги познаеш. Ако видиш някой от тях, дръж се прилично — колкото можеш по—учтиво. Ако някой от тях заподозре, че не проявяваш достатъчно почит и уважение към Ордена или Създателя, може да те прати да те изтезават. Те са последователи на Брат Нарев.
— Брат Нарев ли?
— Първосвещеникът на братството на Ордена. — Айшак махна нетърпеливо с ръка. — Трябва да вървя да намеря Йори. Моля те, Ричард, прави каквото ти казвам.
Онзи ковач ще ме навие в менгемето си, ако не му доста вя желязото днес. Моля те, достави му стоката. Обещаваш ли ми?
Ричард му се усмихна, за да го успокои.
— Имаш думата ми, Айшак, ковачът ще си получи желязото.
Онзи въздъхна и се запъти да намери каруцаря.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Докато стигнат до Вечния дом, мъгливият следобед вече преваляше. Когато се изкачиха на последния хълм, седналият на капрата до Йори Ричард зяпна от удивление пред разкрилата се гледка. Бе разчистена площ, която сякаш стигаше до безкрая. По земята щъкаха огромни групи хора, сякаш мравки, които се щураха насам—натам — всеки по делата си.
Йори не се трогна от гледката и само се изплю встрани, като продължи да отвръща с дежурното си „Сигурно“ на въпросите на Ричард.
В момента се изливаха основите и от високото Ричард можеше да види структурата на бъдещата сграда. Трудно бе да си представи човек подобно монументално чудовище. Гледаше сновящите напред—назад групички и на фона на могъщата постройка трудно можеше да убеди сам себе си, че са хора.
Дори само като размери този дворец щеше да е по—огромен от всичко, което бе виждал Ричард. За градините бяха предвидени километри земя. Вече започваха да се издигат фонтаните и други отвесни структури, които щяха да посрещат посетителя още при входната порта. Започваше и оформянето на бездънни лабиринти, оградени с жив плет. Хълмовете бяха залесени с множество дървета, подбрани според строго определен план.
Вечният дом гледаше към езеро, което щеше да се намира във величествения бъдещ парк. Късата страна на основната сграда бе дълга почти половин километър и се плъзгаше покрай реката, където вече бяха натрупани купчини камъни и започваха да се иззидват първите от свързващите арки. Очевидно част от двореца се предвиждаше да надвисне над самата вода, като щяха да бъдат построени и кейове — за забавление на императора.
Оттатък реката продължаваше градът. Откъм двореца имаше още от градската част, но на прилично разстояние. Ричард не можеше да си представи колко хора бяха мобилизирани в строежа. Бъдещият дворец нямаше да бъде далечно и смътно обиталище на императора, напротив, бе предвиден да легне в сърцето на Алтур’Ранг. Започваше павирането на пътища, за да могат милионите жители на Ордена да дойдат и да видят величествения дворец на своя император. Зад въжените ограничения вече се тълпяха първите любопитни.
Въпреки беднотията, върлуваща из Стария свят, щеше да се окаже, че това монументално място е перлата на една корона, изработена с нечувано изящество.
Имаше огромни купчини с най—разнообразни камъни. В далечината Ричард виждаше как майсторите ги дялкат в нужните форми. Тежкият следобеден въздух ехтеше с далечния звън на стотици чукове и длета. Имаше и купища гранит и мрамор в различни цветове, както и огромни количества варовикови блокове. Специални композиции от товарни каруци, закачени една за друга с така наречените „свързвачи“, представляващи дълги каменни колове, чакаха да бъдат натоварени. За каменоделците бяха построени бараки и навеси, за да могат да работят независимо от атмосферните условия. Дървеният материал бе натрупан на дълги редици под специално сковани навеси, покрити с платнища срещу дъжд. Купчините строителни материали около основата на строежа, плюс непрекъснато щъкащите напред—назад хора, създаваха впечатление за мравуняк.