Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Дадено. Кой е тоя Брат Нарев?
— Брат Нарев ли? Той е първосвещеникът…
— Да не би да чувам някой да ми споменава името? — Гласът бе толкова дълбок, че инструментите по рафтовете завибрираха.
Ричард и ковачът се обърнаха и видяха към тях да приближава човек, появил се иззад ъгъла. Под тежката му роба тук—там се подаваше едрата фигура на кокалестото му тяло. Лицето му бе потънало в дълбоки бръчки. Тъмните му очи искряха изпод свъсени вежди, стърчащи под тъмно кепе. Кепето бе надвесено ниско над челото му. Приличаше на сянка, плъзнала в света на живите.
Господин Касела се поклони. Ричард последва примера му.
— Обсъждахме проблема с доставката на достатъчно количество желязо, Брат Нарев.
— Къде са ми новите длета, ковачо?
— Имам още…
— Имам камък, който стои необработен, понеже няма инструменти. Имам работници, които стоят с вързани ръце. Ти спираш работата ми.
Ковачът посочи Ричард.
— Това е Ричард Сайфър, Брат Нарев. Тъкмо ми казваше как е намерил начин да ми доставя нужното количество желязо, което…
Първосвещеникът вдигна ръка за тишина.
— Можеш ли да доставиш на ковача каквото му трябва? — грубо се обърна Брат Нарев към Ричард.
— Да.
— Тогава го направи.
Ричард сведе глава.
— Както заповядате, Брат Нарев.
Мрачната фигура се извърна към работилницата.
— Покажи ми, ковачо.
Онзи явно разбра какво се иска от него и тръгна, като направи знак на Ричард също да върви. Ричард разбра — нямаше да получи парите за желязото, докато Касела не се погрижи за важния посетител, потънал в тъмната работилница.
Ковачът щракна с пръсти и показа една лампа, която Ричард веднага взе. Запали съчка от тлеещия огън и я поднесе към фитила. Вдигна я високо зад двамата мъже, застанали в стаята с подредени на пода железа.
Господин Касела вдигна дъската си на светлината. Брат Нарев погледна чертежа, после лабиринта от арматура на пода и започна да ги сравнява.
Ричард изведнъж осъзна какво е нещото на пода и по тила му полазиха ледени тръпки.
Брат Нарев посочи чертежа — точно там, където Ричард бе казал на ковача, че има грешка.
— Това е грешно — избоботи той.
Ковачът посочи с пръст дъската.
— Но трябва да се укрепи ето тук.
— Казах ти да добавиш скоби, а не да унищожиш цялата композиция. Горната част може да остане така, но долната трябва да се прикрепи… ето тук.
Брат Нарев показа точно там, където бе посочил и Ричард. Господин Касела се почеса по главата, хвърляйки бърз поглед на Ричард. Не бе достатъчно бърз, за да не се забележи намръщеното му изражение.
— Ще стане — увери го ковачът. — Няма да е лесно, но ще стане.
— Не ме интересува дали е лесно или не — заплашително каза Брат Нарев. — Тук не искам да има нещо.
— Добре, сър.
— Трябва да е гладко, за да не си личи къде е снаждано, когато бъде положено златното покритие. Но първо ми направи инструментите.
— Добре, Брат Нарев.
Първосвещеникът изгледа Ричард с вледеняващ поглед.
— Нещо в теб ми се струва… Познавам ли те отнякъде?
— Не, Брат Нарев. Никога преди не съм ви виждал. Бих ви запомнил. Имам предвид, срещата с човек като вас. Бих запомнил такова нещо.
Брат Нарев го стрелна с поглед.
— Да, сигурно. Ще доставиш ли стоката на ковача.
— Вече обещах.
Брат Нарев изсумтя:
— Нима.
Докато високата сянка на мъжа пред него го изучаваше внимателно, Ричард несъзнателно посегна към ножницата си, за да се увери, че мечът е на мястото си. Не беше там.
Брат Нарев тъкмо се канеше да каже още нещо, когато в работилницата влязоха двама мъже. Бяха облечени като Брат Нарев, но без кепетата. Вместо това на главите им бяха спуснати качулки.
— Брат Нарев — подвикна единият.
— Какво има, Нийл?
— Книгата, която поръчахте, пристигна.
Брат Нарев кимна на младия си ученик, после изгледа мрачно господин Касела и Ричард.
— Залавяйте се за работа — каза им той.
Ричард и ковачът се поклониха и останаха така, докато първосвещеникът излезе от работилницата. Сякаш небето току—що се бе прояснило.
— Хайде — рече Касела. — Ела да ти дам златото.
Ричард го последва в една малка стаичка, където ковачът извади тежко ковчеже, завързано с масивна верига към огромен кол в пода под плота, служещ му за бюро. Отключи го и подаде на Ричард златен грош.
— Виктор.
Ричард погледна парата и смръщи чело.
— Моля?
— Виктор. Нали ме пита дали Касела е цялото ми име. — Добави малко сребро, за да допълни сумата. — Виктор Касела.