Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Свит под тежестта, продължаваше да си повтаря, че като мъкне по пет пръта наведнъж, ще направи само десет курса, а колкото по—малко курсове, толкова по—добре. Втория път пак взе пет, третия също. Когато се върна в леярната за четвърти път, реши, че ще трябва да направи допълнителен курс, за да отдъхне малко и няколко пъти да носи по четири пръта. Вече започваше да губи бройката на отиванията и връщанията в черната нощ. Предпоследния път едва вдигна два пръта. Оставаха три за последния. Опита се да ги вземе наведнъж, разменяйки повечето усилия за по—късо разстояние.
Довлече последните три пръта до дома на Виктор точно преди зазоряване. Раменете му бяха наранени и подути. Трябваше да се върне обратно до склада на Айшак, така че не можеше да чака Виктор да му доплати останалата част от сумата.
Работният ден бе почивка от нощта на изтощително влачене на железни пръти. Йори не говореше, ако някой не го заговори, така че Ричард полегна в каруцата върху въглищата и си открадна няколко минути сън. Изпита огромно облекчение, че е спазил обещанието си.
Когато се върна в къщи след безкрайния работен ден, Камил и Наби го чакаха на стълбищната площадка. И двамата бяха с ризи.
— Чакахме те, за да довършим работата — рече Камил.
Ричард едва се държеше на крака.
— Каква работа?
— Стълбите.
— Нали снощи ги оправихме.
— Да, ама само предните. Нали каза, че искаш да оправиш стълбите. Предните са само една част, от всички в къщата. Задните са два пъти по—дълги и доста по—окаяни. Нали не искаш жена ти и другите жени в сградата да паднат и да си счупят врата, като отиват навън към огнището или до тоалетната, нали?
Така го изпробваха. Ричард бе наясно, че ако изпусне тази възможност, втора може и да няма. Толкова бе уморен, че си мислеше, че всеки момент ще се строполи.
Ничи пъхна глава в рамката на вратата.
— Стори ми се, че ти чух гласа. Заповядай на вечеря. Направила съм супа.
— Имаме ли чай?
Ничи погледна косо двамата младежи в ризи.
— Ще направя. Хайде, докато си изядеш супата, ще е готов.
— Моля те, донеси ми я отзад — отвърна той. — Обещах на момчетата да оправим стълбите.
— Сега ли?
— Остават още час—два светло. Ще хапвам, докато работя.
Камил и Наби му задаваха повече въпроси от предишната вечер. Третият младеж, Гади, минаваше от време на време и хвърляше по един поглед на тримата. Когато Ничи донесе на Ричард супата и чая, Гади демонстративно я изгледа.
Когато най—сетне свърши, Ричард се прибра в стаята, която Айшак бе използвал някога за приемна и която сега бе дом на него и Ничи. Свали си ризата и наплиска лицето си с вода от легена. Главата му пулсираше.
— Измий си косата — каза му тя. — Мръсен си. Да не вземеш да ни докараш някои въшки.
Нямаше сили да спори с нея за въшките и предпочете да потопи главата си във водата и да се насапуниса с грубия сапун. Беше по—лесно, отколкото да започне да я убеждава. Знаеше, че тя мрази въшките.
Сигурно трябваше да е благодарен, че поне е чистофайница. Грижеше се за стаята, поддържаше в приличен вид леглото и дрехите им независимо от факта, че трябваше да носи вода чак от кладенеца на улицата. Никога не се опълчваше срещу работа, присъща на обикновените хора. Понякога му се струваше, че толкова се е отдала на тази си роля, че дори забравя, че е Сестра на мрака и че Ричард е неин пленник. Отново потопи главата си във водата, за да изплакне сапуна.
Докато от брадичката му се стичаше струйка сапунена вода, попита:
— Кой е Брат Нарев?
Ничи, седнала на леглото с един негов панталон, който се нуждаеше от кърпене, спря работата си и вдигна глава. Иглата в ръката й изведнъж се стори на Ричард абсолютно не на място, сякаш целият й пародиен живот на домакиня внезапно се срина, изгубил смисъла си и за нея.
— Защо питаш?
— Вчера го видях в ковачницата.
— На мястото на строежа ли?
— Да. Трябваше да закарам желязо там.
Тя се надвеси над дрехата. Ричард видя на слабата светлина как направи още няколко бода върху кръпките на колената. Накрая спря и отпусна ръце.
— Брат Нарев е първосвещеникът на Ордена — древна секта, отдадена на изпълнение на повелите на Създателя на този свят. Той е сърцето и душата на Ордена, неговият морален водач, така да се каже. Той и неговите последователи сочат на хората пътя към всевечната Светлина на Създателя. Той е личен съветник на император Джаганг.
Ричард се сепна. Не очакваше Ничи да му даде толкова подробен отговор. Застана нащрек. Косъмчетата по врата му настръхнаха.