Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— А не си ли помислил, че вече съм се сетил за това? Направил съм поръчки при всички. Айшак е единственият, който разполага с каруци в момента. Всички останали имат проблеми с оборудването, с конете, с работниците.
— Е, все пак ви нося петдесет пръта.
— Това ще ми стигне за днес и утре сутринта. — Ковачът се обърна. — Насам. Ще ти покажа къде да разтовариш.
Мъжът поведе Ричард през претъпканата работилница, между разхвърляни инструменти и материали. Минаха през една врата и се насочиха към дълъг свързващ коридор. Глъчката остана зад тях. Влязоха в тиха сграда в дъното, която хем бе свързана с останалата част, хем бе самостоятелна. Ковачът махна куката на единия от прозорците на тавана и капакът се отвори.
В средата на просторното помещение, където бе оставен огромен мраморен блок, нахлу светлина. Ричард застина изумен пред удивителното каменно създание, разкрило се пред него.
В ковашката работилница подобно нещо изглеждаше абсолютно не на място. В дъното на помещението имаше високи порти, през които явно бе вкаран мраморът, търкалян на дървени трупи. Около монументалното парче имаше още празно пространство. Върху черните стени на помещението бяха закачени различни по вид и форма резци и длета.
— Можеш да пренесеш прътите тук, в този край. И внимавай да не повредиш нещо.
Ричард примигна. Почти бе забравил, че не е сам. Не можеше да отмести поглед от великолепното нещо пред себе си.
— Ще внимавам — отрони той. — Ще стоя настрана от камъка.
Когато онзи се обърна да върви, Ричард го спря.
— Аз ти казах името си. А твоето?
— Касела.
— Само това ли?
— Не. Господин Касела. Гледай да го използваш цялото.
— Да, сър, господин Касела. Хм, имате ли нещо против да ви попитам какво е това?
Ковачът спря и се обърна. Загледа се в обления в светлина мрамор с влюбен поглед — все едно гледаше любовницата си.
— Не е твоя работа — ето какво е.
Ричард кимна.
— Попитах само защото е наистина красиво парче камък. Никога не съм виждал мрамор, преди да бъде превърнат в статуя или паметник.
Господин Касела гледаше как Ричард гледа камъка.
— Донесен е от място, където е пълно с мрамор. Има тонове и тонове. Това тук е само малка частичка. А сега се залавяй за работа.
Докато свърши, Ричард бе плувнал в пот и мръсотия не само от железните пръти, но и от саждите в ковачницата. Попита дали може да се поизмие от един варел, където събираха дъждовна вода. Разрешиха му.
Когато се пооправи, намери господин Касела отново загледан в дъската си, останал сам във внезапно притихналата работилница, да поправя чертежа и да пише някакви числа около него.
— Господин Касела, свърших. Подредих прътите встрани, далеч от мрамора.
— Благодаря — измърмори онзи.
— Имате ли нещо против да ви попитам какво ще заплатите за петдесетте пръта желязо?
Гневният поглед се вдигна към Ричард.
— Защо питаш?
— Доколкото чух в леярната, човекът там се надяваше да изпълни цялата поръчка, за да получи три и половина златни гроша, така че, след като ви е доставил половината от поръчката, сигурно ще му платите половината от тази сума. Така ли е?
Погледът на ковача помръкна.
— Повтарям, защо питаш?
Ричард бръкна в задните си джобове.
— Ами чудех се дали няма да искате да купите още петдесет пръта за един и петдесет златни гроша.
— Е, дойдохме си на приказката — значи си крадец.
— Не, сър, не съм крадец.
— Ами тогава как ще ми продадеш същото количество желязо за четвърт грош по—малко, отколкото се продава в леярната? Да не би да складираш желязо у дома си, господин Ричард Сайфър?
— Искате ли да ме изслушате или не?
Устата на другия се изкриви в кисела гримаса.
— Давай.
— Шефът на леярната беше бесен, понеже не му беше разрешено да транспортира цялата ви поръчка. Той има повече материал, отколкото може да продаде, понеже не може да го транспортира, а транспортните компании са в несъстоятелност и никакви ги няма. Та този човек ми каза, че е готов да ми продаде стоката на по—ниска цена.
— И защо?
— Защото му трябват пари. Показа ми студените си пещи. Дължи заплати и има нужда от въглища и руда, и живак — освен всичко друго, но няма достатъчно пари, за да си купи каквото му трябва. Единственото нещо, от което има в изобилие, е желязо. И бизнесът му се разпада, понеже не може да пласира продукцията си. Попитах го на каква цена ще ми продаде желязото, ако не трябва да търси транспорт — тоест ако си го изнеса сам. Каза ми, че ако отида по тъмно, ще ми продаде петдесет пръта за грош и двеста. Ако искаш да купиш стоката от мен за грош и петстотин, до сутринта ще имаш още петдесет пръта — нали за тогава каза, че ще ти трябват.