Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Далеч от това място, по пътя, виещ се покрай един хълм, сред квартал от новопостроени занаятчийски сгради, гледащи към бъдещия дворец, се намираше ковачницата. В сравнение с другите подобни работилници, които бе виждал, тази изглеждаше доста големичка. Разбира се, това не бе чудно, като се има предвид мащабът на подетото начинание по построяването на подобен дворец. Всички величествени сгради, които бе виждал, вече бяха факт — не познаваше процеса на строежа им. Това, което видя пред очите си сега, му се стори вълнуващо и любопитно. Почувства се малък и объркан пред лицето на подобно могъщество и размах.
Йори майсторски спря екипажа си така, че задната част на каруцата да се окаже точно пред отворената двойна врата на ковачницата.
— Добре дошъл — каза той.
За мързеливия каруцар това си беше направо дълго изречение. Извади комат хляб и мях, пълен с бира вместо вода, и слезе от каруцата, за да си потърси местенце някъде на хълма, откъдето ще може да погледа строежа, докато Ричард разтоварва желязото.
В ковачницата беше мрачно и горещо дори във външното помещение, където се стоварваше стоката. Подобно на всички ковачници, стените бяха покрити със сажди. Прозорци имаше колкото да не е без хич, при това високо горе и затулени с капаци — за да може по—добре да се преценява степента на нажежения метал.
Въпреки че сградата бе нова, построена специално заради бъдещия дворец, изглеждаше на поне сто години. Почти навсякъде бяха разхвърляни какви ли не неща. Имаше редици инструменти, купчини такъми. Рафтовете бяха натежали от щипци, тигели и линеали, делители и приспособления, подобни на огромни насекоми, използвани за различни дейности. Ниски пейки, като че занижени кьопаво една за друга, изпълваха стаята. Върху някои от тях бяха оставени точила. На плотове край масите имаше всякакви пили и шила. Някои от ниските маси бяха затрупани с такова разнообразие от чукове, каквото Ричард никога не си бе представял, че е възможно да съществува. Дръжките на всички чукове стърчаха във всевъзможни посоки, от което масата приличаше на огромен таралеж.
Подът бе задръстен с мръсотия: кутии, пълни с чаркове, блокчета, нитове; клинове; метални пръчки; резци; клещи, куки; вдлъбнати от многобройни удари поти; дървени утайници; секачи; метри верига; скрипци; и какви ли не ковашки приспособления. Всичко бе потънало в сажди, прах и стърготини.
Около инструментите и хората, налагащи с тежки чукове нажежения метал, имаше широки и плитки варели с течности. Металните късове се държаха с маши и се сплескваха, разтягаха, режеха, накъсваха, защипваха. Нажеженият материал съскаше и димеше, потопен в течността, сякаш се възмущаваше. Някои от мъжете използваха роговете на инструментите си, за да оформят парчетата метал в странни слънцеобразни форми. Повдигаха чудноватите парчета и ги скрепваха с други като тях, изчукваха метала още малко и отново оглеждаха.
Врявата почти напълно заглушаваше мислите му. В мрака един мъж натисна с все сила духалото, насочено към огъня. Пламъците глътнаха въздух и затанцуваха бясно. Край пещта имаше каси с въглища, оставени където може. От чекмеджета се подаваха тръби за духане и странни отрязъци метал. Край пейките и плотовете бяха полегнали метални обръчи. Някои от тях бяха за варели, други, по—големи — за колела на каруци. Щипци и чукове се валяха по целия под — там, където ги бе хвърлила ръката на някой от работниците, увлечен в неравната битка с метала.
Ричард никога не бе чувал подобна глъчка.
На входа към някаква съседна стая стоеше мъж с кожена престилка. Оглеждаше купчина метални пръти, разлята на пода в другата стая в странен лабиринт и сверяваше нещо върху черна дъска, на която се виждаше някакъв чертеж. Ричард изчака, за да не прекъсва съсредоточението на човека. Стегнатите му мускули изпъкваха релефно върху ръцете, лъщящи от пот. Човекът изглеждаше потънал в размисъл, несъзнателно потупваше с тебешира долната си устна. В един миг внезапно изтри една линия на дъската и положи на нейно място друга.
Ричард го изгледа озадачен. Нещо в чертежа му се стори познато, макар да не можеше да каже със сигурност какво е.