Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Преди да напусне склада на Айшак и да се заеме с работата за Виктор, Ричард отскочи до стаята си. Не толкова за да вечеря, колкото за да се обади на Ничи, че трябва да се върне на работа. Тя му бе дала ясно да се разбере, че трябва да се отнася с нея като със съпруга и че не бива да я оставя неинформирана и да изчезва внезапно. Трябваше да остане в границите на Алтур’Ранг и да работи като всички други.
Камил и един от приятелите му го чакаха. И двамата бяха с ризи.
Ричард застана на долната площадка и ги огледа.
— Съжалявам, Камил, трябва да се връщам на работа…
— В такъв случай си по—голям тъпанар, отколкото си мислех — щом работиш и през нощта. Откажи се. Няма никакъв смисъл да се опитваш да взимаш нещо от живота. Трябва просто да седнеш и да чакаш да видиш какво той сам ще ти предложи. Знаех, че ще си намериш извинение да се отметнеш от обещанието си. За малко да ме накараш да помисля, че си по—различен от…
— Исках да кажа, че трябва да се връщам на работа, затова трябва да свършим със стълбите веднага.
Камил млъкна и направи гримаса — това бе неговият начин да изрази неодобрението си към някой по—голям и по—глупав от него.
— Това е Наби. Той също иска да наблюдава глупавото ти начинание.
Ричард кимна, без да показва с нищо раздразнението си от арогантното държание на Камил.
— Радвам се да се запознаем, Наби.
Третият младеж гледаше с гневен поглед от сенките в дъното на коридора. Той бе най—едрият от тримата. Не носеше риза.
За да раздели стъпалата, Ричард използва ножа си и ръждив метален прът, който му намери Камил. Не беше трудно — и бездруго стъпалата скоро щяха сами да паднат. Под погледите на двамата младежи Ричард почисти дупките в гредите, където бяха стояли нитовете. Понеже вече се бяха разширили, се наложи да ги издълбае повече. Докато работеше, показваше на момчетата как се прави и им обясняваше как ще закрепи новите нитове в новоиздълбаните дупки. Погледа отстрани как двете момчета повтарят показаното им. Те с удоволствие се впуснаха да му демонстрират колко са добри с ножовете си. Той от своя страна бе доволен, че благодарение на помощта им свършиха по—бързо.
След като сглобиха всичко, Камил и Наби се втурнаха да тичат нагоре—надолу, очевидно изумени, че стълбите са станали толкова здрави и стабилни, и доволни, че имат принос в това.
— И двамата се справихте чудесно — похвали ги Ричард, понеже наистина бе така.
Те не направиха никакви остроумни забележки. Само се усмихнаха.
Вечерята на Ричард се състоеше от водниста просена каша, изядена на светлината на фитил, плуващ в гранясало олио. Миризмата на „свещта“ не бе особено приятна за преглъщане на вечерята, която и бездруго беше повече вода, отколкото просо. Ничи каза, че вече е вечеряла и не пожела да хапне. Постави пред него цялата каша.
Ричард не си направи труда да й обяснява в какво ще се състои работата му през нощта. И без това единственото, което я интересуваше, бе той да работи. Какво — все й беше тая. Тя се грижеше за домакинството им и очакваше от него да носи парите.
Явно бе доволна да види, че Ричард започва да се научава да живее като обикновените хора, които трябваше да полагат неистови усилия, за да свържат двата края. Обещанието, че ще изкара пари, с които ще могат да си купят повече храна, предизвика радостно пламъче в очите й, но устните й не казаха нищо. Ричард забеляза, че черният лъскав плат, изпълнен някога от пищна гръд, виси отпуснат. Лактите и ръцете й бяха останали само кожа и кости.
Докато той загребваше от кашата, Ничи небрежно подхвърли, че хазяинът, бащата на Камил, е минал на посещение.
Ричард вдигна глава от паницата.
— И какво каза?
— Каза, че щом имаш работа, районният комитет по настаняването е решил да ти вдигне наема, за да помогнеш на хората, които не могат да работят. Нали разбираш, Ричард, че животът в светлината на Ордена ни учи да се грижим за ближния, за да можем всички да работим за благото на всички?
Почти цялата заплата на Ричард биваше поглъщана от районния комитет по настаняването или някой друг комитет — и всичко все за едно и също: за подобряването на живота на народа на Ордена. Ричард и Ничи почти нямаха какво да ядат. Дрехите му ставаха все по—широки, но не толкова, колкото нейните рокли.
Тя като че ли изглеждаше доволна, че са им вдигнали наема. Добре поне, че хранителните продукти бяха не много скъпи — когато ги имаше. Хората говореха, че единствено благодарение на милостта на Създателя и мъдростта на Ордена могат да си позволят изобщо някаква храна. В склада на Айшак Ричард бе чувал да се говори, че на определена цена човек би могъл да си достави по—разнообразна храна. Но той не можеше да си позволи тази цена.