По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Райън извърна поглед към екрана на телевизора и се втренчи в арабския говорител. Зад гърба му още се развяваше флагът на новопоявилата се държава и…
— Е, това може да означава само, че предвиждат място за още няколко.
Това бе един от миговете, които досега бе преживявал само насън. Но сбъдването на тези съкровени сънища беше безкрайно приятно, защото сега приветствията бяха истински, а оглушителните възторжени викове на тълпите идваха отвън, а не както досега — отвътре, от бленуващия му мозък. Днес аятолах Махмуд Хаджи Даряеи стана много рано, още преди разсъмване, и с първите лъчи на слънцето се отправи към голямата джамия в центъра на града. Влезе, смирено изслуша напевните заклинания от минарето, призоваващи правоверните на молитва — в ден като този беше греховно да се излежаваш до късно. Днес всички жители на съседните квартали се тълпяха в джамията — тази проява на набожност трогна до сълзи техния гост. Даряеи не потърси по-специално място в джамията, но оценявайки тържествеността на момента, позволи на няколко сълзи да се стекат по дълбоко набраздените страни на мургавото му лице. Вече бе изпълнил първата от божествените мисии, за които бе предопределен. Така осъществяваше желанията на Пророка. Бе възстановил единството на правоверните — първата стъпка към Джихад или Свещената война. Изправи се и пое към изхода, заобиколен от притихнали богомолци с приведени гърбове. Тогава тълпата го разпозна. За ужас на изумените си телохранители, той пое по улицата, отвръщайки на приветствията на хората, смаяни от присъствието на доскорошния заклет враг на бившата им държава, който сега се разхождаше мирно, като почетен гост, по улиците на техния град.
Жалко, че наоколо нямаше нито една телевизионна камера, за да запечата този миг за поколенията. Но всъщност така бе много по-добре — не биваше този трогателен миг да бъде оскверняван от безочливите журналисти. Макар че рискуваше живота си, той на драго сърце пое предизвикателството. Защото само така всички правоверни щяха да се убедят, че той олицетворява силата на Вярата и ще ги върне в лоното на истинското учение, преди много векове възвестено на простосмъртните от единствения Пророк. Само така ще им подскаже, че сам Аллах го е благословил за Свещения поход срещу неверниците, защото Даряеи наистина в този миг имаше напълно смирен вид, вид на човек, който върши само това, което му се заповяда от Небето, и то не за своя изгода, а единствено за прослава на Всемогъщия.
Иначе защо, запита се той, съм избрал този житейски път, изпълнен с опасности, с лишения и отричания? Не след дълго се струпа невъобразимо гъста тълпа. Но непознати мъже, които виждаше за пръв път, доброволно се нагърбиха с неблагодарната роля на негови телохранители и стражи — грубо изтласкваха прииждащите редици и го обградиха отвсякъде с телата си, докато той приемаше с благосклонна усмивка френетичните крясъци отляво и отдясно, извъртайки ведрите си очи — не знаеше откъде ще се появи заплахата, обаче отвред го посрещаха само радостни лица, очаровани от щастието да го зърнат отблизо. Той размахваше ръка към тълпата, като племенен вожд, поздравяващ потомците си, без да се усмихва, но спокоен и величествен, приемащ любовта им и почитта им, а благите му очи им обещаваха нечувани подвизи, защото великите дела бяха право само на великите личности и защото моментът за това най-после бе настъпил.
— И така, що за човек е той? — полюбопитства Киноартиста, защото досега не бе удостоен с честта да бъде приет от Даряеи. Според плана, от летището във Франкфурт трябваше да се прехвърли на самолета за Атина, оттам да вземе полета за Бейрут, а после да отлети от ливанската столица за Техеран.
— Той знае как да се възползва от властта — лаконично му отговори Бадрейн, заслушан в призивите на демонстрантите на площада отвън. Навярно пак искаха нещо, свързано с разоръжаването. Войната между Ирак и Иран се бе проточила почти цяло десетилетие. Накрая стигнаха дотам, че изпращаха на явна смърт съвсем млади войници, почти деца. Никога нямаше да успеят да изчислят точно загубите си в жива сила, и макар че войната бе свършила преди години, едва сега я бяха приключили в истинския смисъл на думата.
— И така — рече Бадрейн, като се обърна с гръб към прозореца, решил да не обръща повече внимание на проникващите през него шумни възгласи на правоверните, — какво узна в Америка?
— Най-интересните сведения узнах от техните телевизионни предавания. Президентът Райън се справя добре, поне засега, но има много затруднения. Обаче правителството им все още не е заработило с пълна пара. Не е подменен съставът на Камарата на депутатите — изборите ще започнат следващата седмица. Райън е доста популярен в страната. Американците много обичат предизборните анкети — обясни той. — Звънят на хората по телефона и им задават куп въпроси. Понякога анкетират само няколко хиляди абонати, а се случва и да са по-малко, но от анкетите съставят прогнози за политическите предпочитания на многомилионния електорат.