По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Работата беше монотонна и досадна, но нямаше как да я избегнат. На стената на хамбара окачиха голяма карта на центъра на Вашингтон и докато разтриваше на ситно оловния прах, Ърни често поглеждаше към нея, за да запомни наизуст по-важните ориентири. Скоро знаеше наизуст всички разстояния, защото за тяхната задача разстоянията бяха от първостепенно значение. В никакъв случай не биваше да подценяват интелекта на агентите. Ето, не случайно бяха затворили за минувачи Пенсилвания Авеню — така предпазваха Белия дом от терористи или маниаци, решили да запратят някоя бомба през оградата. Е, по дяволите, да не би пък те двамата да са по-глупави от онези зад оградата? Оставаше им само да проверят още една дреболия.
— Но аз съм длъжен да го направя — възрази Макгрегър. — По-точно ние сме длъжни.
— Не, това не е ваше задължение — веднага го обори експертът от Управлението за заразни болести. — И в случая въобще не е необходимо. Този пациент ще отнесе заразата със себе си в гроба, по-точно в крематориума. Вие сте подбрали напълно правилно първоначалните процедури. Персоналът си е свършил добре работата — очевидно добре сте ги обучили, Иън — добави суданецът, престаравайки се с опитите да изглежда загрижен и фамилиарен. — Ще бъде много деликатно за моята страна, ако се разчуе. Обсъдихме вече всички варианти с министъра на здравеопазването и му обещах, че нито дума за случая няма да се чуе извън стените на болницата. Ясно ли е?
— Но…
— Ако се осмелите да действате на своя глава, ще се наложи да напуснете страната.
Лицето на Макгрегър пламна.
— Какво е състоянието на пациента? — попита суданецът.
— Съмнявам се, че ще оживее.
— Много жалко, обаче с нищо не можем да му помогнем. Имате ли някакво предположение откъде може да се е заразил?
— Не. — Младият лекар отново се изчерви. — И повече не желая да разговарям за това!
— Е, щом е така, аз лично ще поговоря с пациента.
„Трудно ще се разбереш с него от три метра разстояние“ — помисли си Макгрегър, но сви рамене сега имаше много по-важни грижи.
Тестът на Сохайла за антитела също се оказа положителен. Но момиченцето вече изглеждаше доста по-добре. Температурата й беше спаднала с още половин градус и — което беше много по-важно — кръвоизливите престанаха. Макгрегър още веднъж повтори изследванията, след което побърза да сравни резултатите с досегашните. Черният й дроб функционираше почти нормално. Сега можеше със сигурност да заяви, че детето ще оцелее. Някъде е била заразена с вируса „Ебола“, но по някакъв начин организмът й бе успял да надделее — обаче той можеше само да гадае как се е стигнало до това чудо, защото нямаше никакви сведения за източника на заразата. Още веднъж си зададе въпроса дали Салех и Сохайла са заразени от общ източник. Явно не е било точно така. Колкото и да бе силна имунната система на момичето, надали е чак толкова по-мощна от тази при зрял мъж в добро общо състояние — защото при Салех не откриха никакви други нарушения, освен причинените от вируса. Но той със сигурност нямаше да живее дълго, може би най-много една-две седмици, докато Сохайла щеше да се спаси. На какво можеше да се дължи тази разлика?
Какви други общи фактори бяха наблюдавани при двата случая? Нямаше съобщения за заразяване от ебола в Ирак и дано никога не се стигнеше дотам в такава гъсто населена страна. Но нямаше ли някакво проучване във вестниците за подготовката на Ирак за биологична война? Или са имали епидемия, но са скрили данните, както суданците? В паметта му изплува споменът за едно от обзорните предавания на сателитната телевизия… беше се прибрал след тежко дежурство в апартамента си… но такива тайни не остават задълго скрити. Нали тогава би настъпила всеобща паника?
Обаче Макгрегър беше лекар, а не детектив. Лекар като него бе длъжен да работи само със СЗО, с Пастьоровия институт в Париж, с Центъра за контрол на заразните болести в Америка. Колегите там може да не са непременно по-интелигенти от него, обаче са много по-обучени, по-опитни и неизмеримо по-добре екипирани.
Сохайла… Трябваше отново да я изследва, да вземе нови кръвни проби. Дали още е в състояние да разнася заразата? Длъжен бе да се консултира. Засега знаеше със сигурност само това, че една имунна система бе спечелила битката на живот и смърт, но друга я беше загубила. Ако още отначало знаеше това, щеше да проучи по-внимателно данните на двамата си пациенти. А сега трябваше на всяка цена да довърши започнатото, каквото и да му струваше това.