По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Всички от група 2 вече се бяха разболели — като че ли едновременно ги бяха инжектирали със заразен серум. На десетия час от началото на експеримента всички се оплакваха от треска и главоболие — типичните симптоми на инфлуенца. Някои бяха разбрали, а други вече подозираха на какво са ги подложили — Мауди бе сигурен в това. Неколцина продължаваха да помагат на съседите си по килия, които не можеха да стават, а други тропаха по вратите, за да се оплакват на военните лекари и на санитарите. Имаше и пациенти от третия вид — те само седяха унило в очакване да заболеят също като останалите. Недохранването и изтощението влошаваха състоянието на всички. Гладните и съсипаните се манипулират много по-лесно от здравите и добре нахранени затворници.
Състоянието на мъжете от първата група се влошаваше точно според очакванията. Болките се усилваха и изостряха, някои от тях дори нямаха сили да се гърчат на наровете си, защото всяко помръдване им причиняваше нови страдания. Трима от тази група вече не бяха далеч от агонията.
— Нищо няма да постигнем, ако удължаваме тази фаза — заключи директорът на Центъра. Двамата наблюдаваха телевизионните екрани. — Трябва да преминем към следващия етап.
— Както наредите — кимна Мауди и вдигна телефона.
Само след четвърт час настъпи оживление. На екраните се появиха санитарите, които грабнаха членовете на втората група, изведоха ги от килиите, после пресякоха коридора и влязоха в хирургическа зала № 2 — оттам предаваха други камери. Всеки от пациентите бе настанен на отделна кушетка, после им дадоха някакъв медикамент и след пет минути болните до един заспаха. Военните лекари се отправиха към килиите на пациентите от първата група. Екзекуциите чрез инжектиране на много силен синтетичен наркотик отнеха само пет минути. Жертвите дори не осъзнаха края си. Започна почистването — матраците и наровете щяха да бъдат изгорени в пещта в подземието. Напръскаха килиите с киселинен разтвор. Помещенията щяха да останат цяла седмица запечатани, после пак щяха да ги напръскат обилно с дезинфектанти, а след това целият екип можеше да съсредоточи усилията си само върху втората група пациенти, чрез които бе доказано, че щамът „Мейинга“ на вируса „Ебола“ може да се предава по въздуха — или поне смятаха, че са го доказали.
Цял ден бе потребен на експерта от суданското Министерство на здравеопазването, за да стигне до болницата. Макгрегър изобщо не очакваше да чуе оправдания за закъснението и естествено не ги чу. За сметка на това чу абсолютната забрана на суданеца да разпространява каквото и да било за случая. За това щяло да се погрижи министерството.
В мигове като този мразеше Африка. Представители на неговата страна бяха дошли тук преди повече от век. Тогава именно Судан бе станал английски протекторат. Вярно, бе върнат на суданците, но прекалено набързо, без да е изградена инфраструктура, без финансови възможности, без укрепнала икономика. Същата история се бе повторила в почти същия вариант и в останалите млади африкански държави. Местното население още плащаше цената на придобитата независимост без стабилна икономическа и държавническа база. Обаче нито той, нито никой от европейците не можеше да си позволи да изкаже подобни еретични мисли на глас защото веднага щяха да го обявят за расист. Но ако той беше расист, тогава защо бе пристигнал в Хартум?
Щом влезе в Овалния кабинет, Пат Мартин извади от издутата си чанта четиринадесет папки, подреди ги по азбучен ред и каза:
— Трябва да ви призная, че никак не се зарадвах, когато ме натоварихте със задачата да подбера пай подходящото досие от тази обемиста документация.
— Защо? — полюбопитства Джак.
— Аз съм само прокурор, господин президент. Не съм от най-неспособните, обаче тази задача е доста…
— А как мислиш, че се чувствам аз зад това бюро? — сърдито го прекъсна Райън. — От Джордж Вашингтон насам никой не е успявал да се справи с тази задача, така че какво те кара да мислиш, че аз ще успея? По дяволите, Пат, та аз дори не съм юрист и не проумявам нищо без помощта на професионалисти като теб.