По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Лека нощ, Джеф — каза Райън.
— Лека нощ, сър — отвърна агент Раман, застанал пред отворената врата на президентската спалня, и когато Райън влезе, огледа коридора. Дясната му ръка погали служебния пистолет, пъхнат под сакото, а устните му се свиха в самодоволна усмивка. Колко бе лесно да го направи. Но още нямаше заповед. Да, досега винаги е бил извънредно предпазлив, както е редно за човек в неговото положение. Ареф Раман тази нощ бе дежурен и до сутринта всички агенти от охраната на Белия дом бяха длъжни да се подчиняват на заповедите му. Пое бавно по коридора, кимна на двамата агенти зад ъглите, зададе един-два безобидни въпроса, а после се насочи към асансьора за етажа на държавния секретар. Излезе на южната тераса, за да поеме глътка свеж въздух, но не пропусна да огледа външните постове — и тук всичко беше спокойно. Откъм отсрещния тротоар, около парка „Лафайет“, се бяха струпали някакви демонстранти, настръхнали при падането на нощния мрак. Виждаше се как проблясват огънчетата на цигарите им. Раман не знаеше за какво се е събрала тази тълпа, но веднага си каза, че трябва да е нащрек.
— Възможно ли е да бъдат отвлечени?
— Хм, с двете по-големи деца ще бъде доста трудно, обаче с най-малкото може да стане. Но операцията ще е доста опасна и ще струва скъпо.
Бадрейн кимна разбиращо. Това означаваше да се подберат особено надеждни изпълнители — за щастие Даряеи разполагаше с такива хора — това бе очевидно след последните събития в Ирак. Той хвърли още един поглед на диаграмите и остана замислен над тях, докато гостът му гледаше през прозореца. Отвън демонстрацията продължаваше, но сега ожесточените тълпи скандираха: „Смърт на Америка!“ Очевидно водачите им имаха доста опит при подбора на лозунгите.
— Каква точно ще е задачата ми, Али? — предпазливо попита Киноартиста.
— Стратегическа задача, която има за цел предотвратяването на намесата на Америка в нашите дела — обясни Бадрейн и го погледна в очите. Под „нашите дела“ се подразбираха делата на Даряеи и неговите приближени.
„И деветимата са заразени“, повтори си Мауди. Собственоръчно бе извършил тестовете за антитела, и то трикратно, за да е съвсем сигурен — всички тестове бяха положителни. Да, вече нямаше съмнение — никой от тази група нямаше да оцелее. За да не посеят подозрения сред обречените, санитарите им раздадоха хапчета и им съобщиха, че скоро ще оздравеят. Щяха да бъдат здрави само при условие, че вирусът не се разпространяваше по въздуха при стопроцентово запазване на вирулентността, но явно не им бе писано да живеят. Никакви антитела не можеха да попречат на неумолимото му въздействие. На повечето от тях инжектираха морфин, за да останат притихнали и вцепенени. И така, първо умря Бенедикт Мкуза, както и сестра Жана Батист, следваха десетте криминални престъпници от първата група, а ето че сега идваше редът и на тези — деветимата от втората група. Общо двадесет и две жертви, ако се брои и сестра Мария Магдалина. Мауди се запита дали сестра Жана Батист все още се моли за него в Рая и недоверчиво поклати глава.
Салех беше пристигнал от Ирак.
И Сохайла беше пристигнала от Ирак.
Салех беше заразен с ебола.
А при Сохайла симптомите бяха като при инфлуенца или при хранително отравяне…
Но нали в първата фаза симптомите при заразените от вируса „Ебола“ напомнят на тези при инфлуенцата…
— Боже мой! — простена Макгрегър.
— Имаме случай на вируса „Ебола“, господин министър.
— Сигурен ли сте? — възкликна министърът.
— Напълно — кимна суданският лекар. — Лично проверих резултатите от изследванията. По случая работи Макгрегър, един от нашите гости от Великобритания. Не мога да отрека, че се справя много добре.
— Някой да не се е разприказвал?
— Не! — енергично отрече експертът. — Няма защо да изпадаме в паника. Пациентът — казва се Салех и е от Ирак — е бил незабавно изолиран. Персоналът на болницата знае задълженията си. Очаква се да изпратим рапорт до Световната здравна организация, в който да ги информираме за случая и да…
— А няма ли риск от епидемия?
— Не. Както вече ви казах, взети са всички възможни мерки за изолирането на пациента. Вирусът е много опасен, обаче ние знаем как да процедираме в подобни случаи.
— Тогава защо трябва да уведомяваме СЗО?
— Защото при такива случаи те изпращат помощен екип, за да надзирава и да ни съветва, особено при фокусирането на огнището на заразата — уверено отвърна експертът.