По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Бе му достатъчно само да прегледа набързо списъка с четиринадесетте имена — въобще не му се наложи да се рови из папките с досиетата, тъй като отдавна познаваше всичките кандидати.
Да, поне двама очевидно трябваше да отпаднат от списъка. Възгледите им за правораздавателната система бяха твърде ограничени, пък и прекалено много се съобразяваха с решенията на Конгреса и на останалите законодателни органи в държавата. Мнението на Пат Мартин за ролята на юристите в управлението на страната доста се различаваше от неговото. Мартин например мислеше, че съдиите не винаги преценяват правилно — те двамата често спореха на тази тема. Общо взето, Пат Мартин беше приятен събеседник и умееше да защитава позициите си, макар и прекалено упорито, независимо дали беше прав, или не. От него би излязъл отличен прокурор, ако бе по-хладнокръвен, но темпераментът му му пречеше да преценява нещата обективно. Това бе повлияло и при избора на кандидатите, а Сенатът можеше да потвърди имената от списъка — което не трябваше да се допуска. Членовете на Върховния съд трябваше да бъдат подбрани много грижливо.
Той всъщност нямаше избор. Постави списъка в един плик и го пъхна джоба на сакото си, след което се уговори по телефони да обядва с един от многобройните си клиенти.
30.
НАТИСКЪТ НА ПРЕСАТА
Излъчиха го в сутрешните новини. По всичко личеше, че започва нова епоха. Зрителите обаче останаха леко озадачени: на екрана показаха новото държавно знаме: зелено, според цвета на исляма, с две малки златни звезди. Последва молитва, след което се заредиха обичайните политически новини. Вече се бе появила новата държава, наречена Обединена ислямска република, съкратено ОИР. Новата нация щяла да се ръководи от ислямските принципи за мир и братство. Щял да бъде избран меджлис. Ораторът обеща и избори, някъде към края на годината. Дотогава щял да управлява революционен съвет, съставен от политически лица от двете страни, пропорционално на населението им — което даваше предимство на Иран, обаче ораторът не го спомена, пък и не беше необходимо.
Нямало причина, продължи той, останалите страни да се страхуват от Обединената ислямска република. Новата нация обявявала своята добронамереност към всички мюсюлмански народи, а също и към всички нации, поддържали приятелски отношения с предишните две съставни части на новообединената държава. Че това изявление противоречеше на много междуправителствени спогодби и документи — като например как ще се третират руснаците, които бяха много по-близки с Багдат, отколкото с Техеран — подобни тънкости въобще не бяха обяснени. Както и добре известният факт, че останалите държави от Персийския залив, до една ислямски, не поддържаха топли отношения нито с Иран, нито с Ирак. Предвиждало се да се довърши ликвидирането на досегашните военни заводи и инсталации в Ирак, така че международната общност не трябвало да проявява враждебно отношение към новата ОИР. Политическите затворници незабавно щели да бъдат освободени…
— За да освободят килиите за новите — отбеляза майор Сабах пред сътрудниците си от „ПАЛМ БОУЛ“. — И така, очакваното сливане вече е факт. — Той още не бе съобщил новината по телефона. Телевизионното предаване се улавяше в целия район на Персийския залив. По екраните се виждаха само щастливи, усмихнати лица — докато декорът не се сменяше с изгледи от различни джамии, в които хората се събираха за утринните молитви, а после излизаха навън, за да споделят спонтанната си радост.
— Здравей, Али — рече Джак, малко изненадан от закъснението на Саудитска Арабия. И защо бяха възложили тази деликатна задача на принца, назначен като министър без портфейл? Може би са се надявали във Вашингтон да не си помислят, че в Рияд отдават прекалено голямо значение на събитието? — Да, видях го по телевизора.
— Ако не са преследвали специално целта да изненадат света, може да се каже, че заявлението им прозвуча доста обезпокоително — заяви саудитският принц.
— Нищо не може да се направи. Досещам се как ви изглежда, Ваше височество — уморено каза Райън.
— Възнамеряваме да приведем нашите въоръжени сили в състояние на максимална бойна готовност.
— Искате ли ние да предприемем нещо? — предпазливо попита Райън.
— За момента бихме желали само да потвърдите, че не сте променили позицията си и ще продължите да ни подкрепяте.
— В това не бива да се съмнявате нито за миг. Вече ви го съобщих. Нашето секретно споразумение си остава валидно. Ако желаете да направим нещо, за да демонстрираме единство, ние сме готови на всякакви стъпки, при условие че са разумни и приемливи. А вие ще предприемете ли…