По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но този… Салех… нали не се е заразил тук, в Хартум?
— По всяка вероятност — не. Ако имахме тук такъв проблем, отдавна щях да науча за него.
— Тогава… щом няма опасност от разпространение на заразата, защо да правим случая достояние на нашата общественост?
— Напълно съм съгласен с вас.
— Да, разбирам. — Унесен в размисъл, министърът се отдалечи към прозореца. Присъствието на бившите висши офицери от Ирак в столицата на Судан засега се пазеше в тайна и висшите държавнически интереси на страната налагаха да се поддържа статуквото. Но за да се опази тази важна тайна, никой от непосветените вече медицински лица не биваше да узнае за нея. Той се извърна решително към своя подчинен.
— В никакъв случай няма да уведомявате СЗО! Ако се разчуе, че в страната ни са пристигнали иракчани, ще възникнат сериозни и крайно неблагоприятни за нас дипломатически последици.
— Обаче може да се яви едно непредвидено усложнение. Макгрегър е млад, още е идеалист и…
— Вие ще му обясните. Ако започне да ви възразява, ще намеря друг, който да си поговори с него по-иначе — заплаши министърът и вдигна многозначително вежди.
— Ще бъде изпълнено точно както желаете.
— А този Салех ще оцелее ли?
— Вероятно не. Смъртността при еболата е висока, почти до осемдесет процента, а при него симптомите напредват застрашително бързо.
— Имате ли някаква хипотеза откъде може да се е заразил?
— Не. Той отрича друг път да е посещавал Африка, но на такива хора не може много да се вярва. Ще се опитам отново да поговоря с него.
— Ще бъде от полза за нас.
„ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОДБИРА САМО КОНСЕРВАТОРИ ЗА ВЪРХОВНИЯ СЪД!“ — единодушно предупреждаваха заглавията във всички вестници.
— Изглежда, че сме изправени пред сериозно изтичане на информация — отбеляза един от служителите, докато изрязваше статията от „Уошингтън Поуст“ за сутрешната сводка за президента.
— Така изглежда. И то се е раздрънкал някой оттук, от онези многознайковци от горните етажи съгласи се колегата му, приведен над уводната статия на „Ню Йорк Таймс“.
„В документ за вътрешно ползване в Министерството на правосъдието се изброяват кандидатите, определени от президентската администрация за номиниране за деветте вакантни кресла във Върховния съд.
Всеки от юристите в списъка е председател на апелативен съд в някой от щатите. Избрани са само консерватори. Няма да намерите сред тях нито един от юристите, заемали висш пост при мандатите на бившите президенти Робърт Фаулър или Роджър Дърлинг.
Кандидати за такива важни длъжности обикновено се оценяват първо от комисия, съставена от членове на Асоциацията на американските адвокати, но в случая списъкът е бил поверен само на вътрешни хора — висши служители от Министерството на правосъдието, начело с Патрик Дж. Мартин, държавен прокурор и шеф на отдела за криминални престъпления.“
— На вестникарите тая работа май хич не им допада.
— Че да не е зле? Я погледни тази уводна статия! Хм, тези момчета наистина пипат много чевръсто.
Никога досега не бяха работили така усърдно — по шестнадесет часа на ден. Оборудването им не се отличаваше от това, което можеше да се види в чантата на всеки водопроводчик, плюс резервоара с пропан, необходим за вертикално закрепената горелка. Върху нея се мъдреше масивният стоманен казан, от който се издигаше гъста пара.
Лееха сачми 58-и калибър, каквито преди повече от едно столетие бяха използвали в Дивия запад за едновремешните пушки, зареждани откъм цевта. Бяха поръчали от каталог десет калъпа, всеки с по четири гнезда.
Нещата се развиваха добре, особено по отношение на секретността. Никой не се интересуваше от продажбите на изкуствени торове. Нито пък от дизеловото гориво. Нито пък беше забранено да купуваш олово.
Оставаше им още много работа, изискваща доста време, но както бе споменал Пит, нищо свястно не става за броени минути. Дори и прочутият трапер Джим Бриджър не е потеглил на запад с хеликоптер. Не, повтори си той, Джим дълго се е клатушкал на седлото, влачейки още два коня след себе си, за да изминава най-много по трийсетина километра на ден. Така че в този занаят си имаше стари, изпитани традиции и не биваше да го забравят.
Единствените затруднения им създаде докарването на циментовоза. Преровиха всички местни вестници, докато намерят обява за продажба от някакъв предприемач, който бе решил да се откаже от бизнеса си, и само за 21 хиляди долара се сдобиха с мощен циментовоз марка „Марк“, само на три години. Разбира се, докараха го във фермата през нощта, и веднага го скриха в просторния обор, на седем-осем метра навътре. Сега фаровете му светеха в лицата им като очи на някакво странно гигантско същество.