По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— И каква е крайната ти преценка?
— Изглежда, че мнозинството от избирателите одобряват действията на президента, макар че той всъщност само продължава курса на своя предшественик. Нали не е бил избиран дори и за вицепрезидент?
Бадрейн знаеше този факт, но не и причината, криеща се зад него, и попита:
— На какво ли се дължи това?
Киноартиста се ухили тържествуващо.
— И аз си зададох в началото същия въпрос. Такова важно решение трябвало да бъде одобрено от двете камери на техния парламент, а още не са произведени изборите. И ще мине доста време, докато всичко се уреди според законите им. Освен това имат проблем с бившия вицепрезидент, онзи симпатяга Килти, който обяви гръмогласно, че той е истинският им президент. Представяш ли си, Райън дори не го е тикнал зад решетките! Тяхната прехвалена демокрация явно не може да се справя с предателите.
— Хм, ако можехме да очистим Райън…
Киноартиста скептично поклати глава.
— Трудна работа… Охраната на Белия дом е много усилена. Не разрешават посещения на туристи. Улицата пред фасадата е затворена. Седнах на една от пейките и един час не помръднах от нея, за да огледам терена. По всички околни сгради има снайперисти. Предполагам, че ще имаме по-големи шансове по време на някое от президентските турнета из страната, ала такъв вариант ще изисква сериозно планиране, за което не разполагаме с нужното време. И така, при това положение ни остават само…
— …децата му — довърши Бадрейн вместо него.
„За Бога, вече не ми остава никакво време за децата“ — помисли си Джак. Току-що бе излязъл от асансьора заедно с Джеф Раман. Погледна часовника си. По дяволите! Не можа да се измъкне от досадната официална вечеря, макар че положи много усилия, за да ускори края й, после слезе на долния етаж, за да приключи по-бързо с документите и срещите, и ето че сега навярно всички отдавна бяха заспали.
Коридорът на горния етаж беше тих и приятно усамотен, но прекалено широк, за да се почувства обкръжен с домашен уют. В дъното и на завоите се виждаха трима агенти — „междинните постове“, както се изразяваше шефът на охраната, — а зад него вървеше офицерът от службата за безопасност с куфарчето с ядрените кодове. Наричаха го шеговито „футболната топка“, защото всеки дежурен офицер го предаваше на ръка на колегата си от следващата смяна. Особено тихо беше в коридорите в ранните нощни часове — приличаше повече на погребален дом, отколкото на жилище. Никакво суетене, нито една вещ, която да не е на мястото си, никакви детски играчки по пода… нямаше даже една празна чаша, забравена на масата пред телевизора… Прекалено подредено, излъскано до блясък, та чак навяваше хлад. И винаги някой дебнеше наоколо. Раман и агентите му се споглеждаха дискретно, най-много по някое незабележимо кимване, означаващо на техния език: „Окей, всичко е чисто!“ Тоест в радиус от две мили нямаше блуждаещи елементи с оръжие в ръце.
Спалните помещения бяха прекалено отдалечени. Той зави наляво, решил първо да се отбие в спалнята на Кейти. Отвори вратата и видя най-малкото си дете, легнало на една страна, прегърнало мъхестото си кафяво мече. Още я държаха с ританки. Джак си спомни, че и Сали навремето носеше същите. В тях децата изглеждаха така мили, като добре опаковани коледни подаръчета. Но сега Сали очакваше с нетърпение деня, когато ще й разрешат да пазарува от магазините на „Виктория“ за модно дамско бельо, а Джак Младши — кой знае дали някой ден няма да възнегодува срещу този прякор — сега плачеше за къси гащета, като онези на боксьорите, защото цялата група в детската градина имала такива. Джак пристъпи към креватчето и се спря за миг, после се извърна към Кейти, с вид на доволен баща. Огледа се и в следващия миг стаята пак го подразни с необичайния си вид — абсолютно всичко беше прибрано на мястото си, без нито една играчка да е захвърлена на пода. В кой нормален дом детската стая изглежда така? Дрешките й за следващия ден бяха старателно сгънати от камериера. Дори белите чорапки бяха оставени до миниатюрните маратонки. Така ли трябва да живее едно нормално дете?
След това надникна и в стаята на Сали. Най-голямата му дъщеря също спеше. Сигурно сънуваше някой младеж от класа. Някой, който се държеше хладно с нея. Подът на стаята на малкия Джак беше осеян с книжки с комикси, но грижливо изгладената му бяла ризка беше окачена на закачалката от камериера, а нечия опитна ръка бе лъснала малките му обувки.