Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Немците от Кашперските планини, които бяха изпълнили задните вагони и които още в Михалани ревяха с пълен глас при влизането на влака в гарата: „Wann ich kumm, wann ich wieda, wieda kumm…“631, от Хуменна насам се умълчаха, тъй като разбраха, че мнозина от тези, фуражките на които се виждаха по гробовете, са пеели също така колко хубаво ще бъде, когато се върнат отново и останат завинаги в къщи с любимата си.

В Медзилаборец влакът спря едва след като минаха разрушената и опожарена гара, между опушените стени на която стърчаха разкривени траверси.

Една нова дълга сграда, построена набърже от дърво на мястото на опожарената гара, беше полепена с плакати на всички възможни езици: „Участвувайте в австрийския военен заем!“

В друга продълговата барака се помещаваше пунктът на Червения кръст. Оттам излязоха един дебел военен лекар и две сестрички, които се превиваха от смях, тъй като дебелият военен лекар за тяхно удоволствие имитираше различни животински гласове и несполучливо грухтеше като свиня.

Под железопътния насип в долината на реката се търкаляше една разнебитена походна кухня. Швейк я посочи и каза на Балоун:

— Виж, Балоун, какво ни очаква в недалечно бъдеще. Тъкмо в момента, когато е трябвало да раздават храната, долетял снаряд и ето как е наредил кухнята.

— Ужасно — въздъхна Балоун, — никога не съм си мислил, че ме очаква подобно нещо, но за това е виновна моята горделивост, знаеш ли ти, че последната зима аз си купих в Будейовице кожени ръкавици? Омръзна ми да нося на селските си ръчища стари плетени ръкавици, каквито носеше баща ми, бог да го прости, и забълнувах за кожени, градски. Тате цял живот беше ял грахова каша, аз, разбира се, грах не можех и да помириша, само птици ядях. Обикновеното свинско също не ми беше по кефа, карах жената да го готви, прости ми, господи, с бира.

Изпаднал в пълно отчаяние, Балоун започна генералната си изповед:

— Ох, да знаете как съм богохулствувал аз пред божите светии и светици. В една кръчма в Малше и в Долни Захаи набих свещеника. В бога още вярвах, това не може да се отрече, ама се съмняваха дали е съществувал свети Йосиф. Всички светии търпях в къщи, само иконата на свети Йосиф не можех да понасям и ето сега господ ме наказва за всичките ми грехове, за безпътството ми. А в каква безпътица живеех аз в мелницата, как ругаех баща си, бог да го прости, как огорчих последните му дни, как тормозех жена си!