Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Защо не дойде? — попита Курт с тон, който очевидно смяташе за заплашителен.
— Последния път като погледнах към теб, не видях да ми плащаш заплатата — отвърна Ру, като се придвижи към лакътя на един посетител, който току-що му беше оставил една-единствена медна монета бакшиш, и старателно допълни полупразната му чаша, без да го молят. Двамата търговци въобще не забелязаха това, потънали в разговора си.
Курт постави ръка на рамото му и Ру се обърна, погледна я и тихо каза:
— Съветвам те да не ме докосваш отново.
— И какво ще стане, ако го направя? — почти изцвили Курт, макар и съвсем тихичко.
— Сигурно няма да ти е приятно, като разбереш — спокойно каза Ру.
— На закуска хапвам и по-едри от теб — додаде Курт.
— Не се съмнявам — отвърна Ру, — но едва ли представлявам интерес за любовния ти живот.
Той понижи още повече глас.
— Сега си махни ръката от рамото ми.
— Не заслужаваш да се разправям с теб в работно време — делово отбеляза Курт и отдръпна ръката си. — Но няма да забравя това.
— Ще съм тук всеки ден, за да ти го напомням. В случай, че наистина забравиш — подметна Ру. — Сега кажи какво искаш?
— Смяна на дежурството. Заставаш на вратата.
Ру вдигна поглед към големия, красиво изработен времеизмерител, който висеше от тавана. Водният механизъм, измайсторен в Кеш, показваше часовете и минутите, като издигаше стълбове от оцветена в синьо вода, която се изливаше в прозрачна тръба, белязана с деления. Една от задачите му като младши келнер беше да седи в общата зала от зори до момента, когато клапата се издигаше и караше странния механизъм да изпомпва водата обратно в горния резервоар, който, от своя страна, пълнеше долния, за да се отмерва точното време. Ру не беше съвсем сигурен защо установяването на точния час е толкова важно за тези бизнесмени, но беше силно впечатлен от устройството и от факта, че само с един поглед може да разбере кое време на деня е.
— По каква причина? — попита той и тръгна към кухнята. Курт го последва. — Смяната е следващия час.
— Вали — отвърна Курт с гадна усмивка и отмахна кичур черна коса от челото си. — Новите момчета винаги чистят калта.
— И съвсем справедливо — каза Ру. Въобще не мислеше, че е справедливо, но по-скоро щеше да пукне, отколкото да достави на Курт удоволствието да забележи, че е неприятно изненадан. Остави подноса и кърпата си за чистене в шкафа, определен за него, бързо мина през широката кухня и залата и отиде до входната врата.
Язон го чакаше. Ру надникна и видя, че тропическа буря, дошла през Горчивото море, откъм Кеш, излива плътни, топли потоци върху града на принца.
В ъгъла вече бе натрупана купчина парцали. Язон му каза:
— Опитваме се, доколкото е възможно, да запазим чисто около входа, за да не се налага после да мием цялата зала.
Ру кимна. Язон му подхвърли парцал, клекна и започна да обира калта, която, тласкана от дъжда, напираше навътре и се процеждаше от двете страни на прага. Ру също се зае с работата откъм своята страна и разбра, че го очаква дълга и досадна сутрин.
Вече чистеше за четвърти път, когато една голяма карета зави иззад ъгъла и мина с висока скорост само на няколко крачки от входа на кафенето. Калта, изхвърлена изпод колелата, плисна чак до ботушите на Ру. Той бързо клекна и се опита да я избута назад. Дъждът продължаваше с тъпо упорство и малки вадички мръсна вода приближаваха дървения под, но все още по-голямата част от входното помещение на кафенето беше чиста.
— Вземи. — Язон му подхвърли чист сух парцал.
— Благодаря — отвърна Ру, като го улови във въздуха. — Макар че това изглежда малко безсмислено — добави той, като кимна към отворената врата. Дъждът отново се усилваше. Беше типичен пристъп на буря откъм Горчивото море и можеше да се очаква, че проливният дъжд ще продължи с дни. Улиците постепенно се превръщаха в реки от кал и всеки нов посетител в кафенето нанасяше все по-големи количества тъмнокафеникава тиня по дървения под.
— Помисли си как би изглеждало всичко, ако не се стараехме тук — подхвърли колегата му.
— Какво правим, освен да чистим калта? — попита Ру.
— Ами, понякога помагаме на клиентите да излязат от каретите — каза Язон. — Ако някой спре откъм твоята страна, първо виж дали има само кочияш на капрата, или има и прислужник отзад. Ако няма прислуга, отвори вратата на каретата и смъкни сгъваемите стъпенки. Ако няма стъпенки, взимаш онова сандъче ей там и го слагаш пред каретата. — Той посочи едно сандъче в ъгъла на входното помещение. То бе поставено до купчина мръсни парцали, метнати в широка метална кофа.
Приближи се карета и Ру погледна към Язон, който му кимна; отзад нямаше слуга и очевидно колата бе наемна. Не се виждаше и модерна сгъваема стъпенка. Дребният младеж грабна сандъчето и без да обръща внимание на дъжда, внимателно го постави там, където му беше казано, после отвори вратата и зачака. Възрастен господин слезе от каретата и бързо прескочи двете стъпала, за да се озове на сухо във входа на кафенето.