Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— А какво е това чудо, Тахфа? — запитала господарката й.
— Видях в хамама неволница с две момченца като луни — човек подобно лице не е виждал и няма да види нито преди нея, нито след нея, защото в целия свят не може да има такава хубост! Разпитах за мъжа й — бил търговец и се казвал Хасан Басри! Проследих я до дома й — това е везирска къща с две порти, едната гледа към морето, а другата — към сушата! Боя се да не узнае за нея емирът на правоверните, защото ще наруши законите, ще погуби мъжа й, за да се ожени за нея!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че госпожа Зубейда възкликнала:
— Горко ти, Тахфа! Нима може една неволница да бъде толкова хубава, че емирът на правоверните да наруши закона на земния свят заради нея! За бога, трябва да видя тази девойка! В харема на халифа има триста и шейсет неволници, но между тях няма нито една такава, каквато ми описваш!
— В целия Багдад няма такава подобна. Нито сред персите, нито сред арабите няма творение на Аллаха, подобно на нея по хубост!
Зубейда викнала Масрур и му рекла:
— Слушай, Масрур, иди в еди-коя си къща и ми доведи жената, която е там, заедно с децата й и старицата, която живее с нея!
Масрур отишъл в къщата. Отворила майката вратата, запитала какво му трябва, а той отговорил:
— Госпожа Зубейда, съпруга на емира на правоверните Харун ар-Рашид, те кани заедно със съпругата на сина ти и децата им, защото жените й разказали за нейната хубост и прелест!
— Слушай, Масрур! — заговорила майката. — Ние сме тук чужденци, синът ми, съпругът на момичето, не е в страната! Той ми е наредил да не излизаме от портата. Боя се да не й се случи нещо, пък после синът ми да посегне на себе си! Не искай от мене нещо, което после няма да понеса!
— Госпожо! — рекъл Масрур. — Ако предполагах, че нещо ви заплашва, нямаше да ви карам да тръгвате! Такова е желанието на госпожа Зубейда! Както съм ви взел, така и ще ви върна тук здрави и читави, ако е пожелал Аллах!
Не можела майката на Хасан да не се подчини. Приготвила снаха си и внуците си и ги извела. Масрур ги въвел в двореца и ги изправил пред госпожа Зубейда. Те целунали земята пред нозете й, но лицето на снахата било закрито с воал.
— Няма ли да откриеш лицето си, за да те погледам? — запитала госпожа Зубейда.
Невестата открила лицето си — сякаш луна изплувала иззад небесния хоризонт. Зубейда се втрещила — целият дворец грейнал от блясъка на лицето й. Сложила я да седне до нея и наредила да донесат дреха от най-скъп плат и накити от най-скъпи драгоценности. Облякла ги жената и Зубейда й рекла:
— Най-хубава сред всички хубавици, ти ми напълни очите! А имаш ли други дрехи за обличане?
— Господарке! — отговорила снахата. — Имам една перушинена дреха! Ако я облека пред тебе, ще видиш най-прекрасната гледка, която някога си виждала и за чиято хубост ще разказва на синове и внуци всеки, който я зърне!
— И къде е тази дреха? — запитала Зубейда.
— У свекърва ми, поискай я от нея!
— Майко! — обърнала се Зубейда към майката. — Заклевам те, иди и донеси тази дреха, да видим как тази хубавица я е съшила, пък после пак ще ти я върнем!
— Господарке! — възразила майката. — Виждала ли си жена да носи дрехи от перушина? Такава имат само птиците!
— Кълна ти се, господарке! — заговорила снахата. — Моята перушинена дреха е у нея! Тя е в един сандък, заровен в мазето на къщата!
Откъснала Зубейда от шията си огърлица, струваща колкото всички хазни на Хосроите и цезарите, и рекла:
— Вземи, жено, тази огърлица! — и когато майката на Хасан я взела, добавила: — Заклевам те! Иди и ми донеси тази дреха да я видя, пък после ще ти я върна! — майката пак се заклела, че не е виждала такава дреха и не знае къде се намира. Креснала й Зубейда, взела от нея ключа за къщата, викнала Масрур и му наредила: — Вземи този ключ, Масрур! Иди в къщата, слез в мазето! Посред него има заровен сандък! Извади от него перушинената дреха и ми я донеси!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Масрур взел от Зубейда ключовете от дома на Хасан. С разплакани очи тръгнала старата майка след него и съжалила, че се е съгласила да отиде в хамама с неволницата. Влезли в мазето, Масрур изровил сандъка, извадил от него перушинената дреха и я занесъл на Зубейда. Тя я разтворила и се зачудила на прекрасната изработка. Подала я на снахата и запитала: