Хиляда и една нощ. Том II

— Затъжил се е за нас, домъчняло му е, докато ни е нямало! Пък и за майка си тъгува! Трябва да го утешим с приятелството си!

Сестрите се върнали при войниците, пуснали ги да си ходят и отишли при Хасан. Видял им се променен, хубостта му излиняла, лицето му побледняло, снагата му отъняла. Въртели се около него цял месец, а той от ден на ден ставал все по-зле. Те решили да излязат на лов и поканили малката сестра да дойде с тях, а тя отговорила:

— За бога, сестри, докато брат ми е на този хал, не мога да изляза — нека първо оздравее! Ще остана да го лекувам!

Оставили я те в двореца, взели храна за двайсет дни и тръгнали. Когато сестра им решила, че са се отдалечили достатъчно, отишла при Хасан и рекла:

— Братко, стани и ми покажи мястото, където видя птиците! — той й го показал и надълго и нашироко й описал любимата девойка. Сестрата разбрала за кого се отнася разказът му, лицето й побледняло и тя рекла: — Братко! Тази девойка е дъщеря на царя на джиновете! Баща й владее хора, джинове, магьосници, гадатели, родове, племена, страни и държави. Нашият баща е само един от неговите наместници! Никой не може да го надвие, защото има много войници, държавата му е огромна и богатствата — неизброими! Около държавата му тече огромна река, която я заобикаля от всички страни! Никой не може да стигне дотам — нито хора, нито джинове! Войската му е от двайсет и пет хиляди девици с мечове блестящи и копия искрящи! Всяка може да победи хиляда рицари юнаци! Царят има седем дъщери! Дал е една голяма страна под управлението на най-голямата си дъщеря! Тя е най-смелата, най-храбрата, най-хитрата, най-измамната! По магия надминава всички в царството си! Перушинените дрехи, с които летят, са направени от джинове! Ако искаш да се ожениш за нея, трябва да седиш скрит и да чакаш! Те се появяват тук в началото на всеки месец! Ала ако те зърнат, ще те погубят! Застани на такова място, че да ги виждаш, а те да не те виждат! Съблекат ли си перушината, ти забележи къде слага дрехата си най-голямата! Открадни я, но нищо друго не вземай! Вземеш ли дрехата — взел си и нея самата! Тя ще те мами, ще те моли: „Кой открадна дрехата ми? Ето аз съм пред тебе, при тебе, твоя съм! Дай ми перушинената дреха…“ Ако й я върнеш, начаса ще те погуби, ще разруши дворците ни, ще убие баща ни! Когато останалите видят, че дрехата й е открадната, ще се разлетят и ще я изоставят! От този миг ти й ставаш стопанин! Пази перушинената дреха! Докато е при тебе, девойката ще е твоя пленница! Вземе ли си я — ще отлети за страната си! Скрий я някъде и никога не й разкривай къде е!

Двамата слезли от покрива, а на сутринта той се подготвил за срещата. Отворил вратата, качил се на покрива и чакал до вечерта. Така изтекъл месецът. Птиците се появили като мълнии. Хасан начаса се скрил на едно място, откъдето ги виждал, без те да го виждат. Кацнали те, съблекли перушинените си дрехи. Съблякла се и девойката, която Хасан си бил харесал. Всички влезли в езерото. Момъкът полека-лека се примъкнал и взел дрехата й, докато те весело се плискали във водата. Излезли, всяка облякла перушинената си дреха. А неговата възлюблена потърсила дрехата си и не я намерила. Викнала, заплакала. Затичали се останалите при нея, а тя им казала, че перушинената й дреха е изчезнала. Защурали се всички да я търсят, но когато започнало да се мръква, повече не можели да стоят с нея и я оставили край двореца…