Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Покажи ни я! — обърнали се девойките към Хасан. Той объркано се надигнал и ги повел към царската дъщеря. Отворил вратата, влязъл първи, а те — след него. Целунали земята пред нея и рекли: — Дъще на най-великия цар! За бога, ти си прекрасна! Брат ни много те обича, но не иска да те вземе насила, а само в съгласие със закона! Не е пращал сгледници, а те е взел сам!
Успели да я убедят. Една от девойките обявила брака й с Хасан, хванала ръката й, сложила я върху ръката му и я омъжила за него с нейно съгласие. Въвели Хасан при нея, той затворил вратата след себе си, снел покривалото от лицето й, съблякъл я, счупил печата й, отнел моминството й, насладил се на висшата сладост. Страстта му към нея пораснала още повече, след като постигнал желаното, поздравил себе си и произнесъл следните стихове:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ОСЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан живял така четирийсет дни в радост и веселие. Животът с него се харесал на царската дъщеря, тя позабравила близките си. На четирийсетия ден Хасан видял майка си насън. Тя тъжала по него, тялото й било отслабнало, лицето — прежълтяло и променено. Чул я да му казва:
— Синко Хасане, как може да живееш на този свят доволен и да ме забравиш! Ще доживея ли, синко, да те видя до мене, да се съберем пак както преди?
Стреснал се Хасан — сълзите течали по бузите му. Станал тъжен, мрачен, сън не му идвал, бил неспокоен.
— Какво ти е, господарю? — запитала го жена му.
Въздъхнал той и разказал съня си. Тя разказала на сестрите какво му е. Те го съжалили и му рекли:
— За бога, ама ти така кажи! Ще ти помогнем да отидеш при нея!
Приготвили му всичко нужно за път, дарили невестата с накити и скъпоценности, приготвили и други дарове. Ударили барабани, дошли отвсякъде жребци, подбрали от тях толкова, колкото да понесат всичко, яхнал Хасан с неволницата си единия, натоварили на другия двайсет и пет дисаги със злато и петдесет — със сребро. Малката сестра прегърнала Хасан и се разплакала. Заклела го — щом стигне в родината си и се срещне с майка си, да я посещава поне веднъж на шест месеца. После добавила:
— Ако те обхване някоя грижа или те разтревожи нечия омраза — удари по този барабан! Конете ще дойдат при тебе, ти яхни някой и ела при нас!
Хасан пътувал без спиране денем и нощем, пресичал равнини и пустини, урви и долини, докато конете спрели пред портата на дома му. Пристъпил към вратата и чул отвън как майка му плаче и припява следните стихове:
Разплакал се Хасан и захлопал силно по вратата.
— Отвори ми, мамо!
Отворила тя вратата, загледала се в него и паднала в несвяст. Той я замилвал, докато дойде на себе си, прегърнал я, тя също го прегърнала и го целунала.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че майката на Хасан приседнала до него и запитала: