Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Това ли е твоята перушинена дреха?
— Да, господарке! — отговорила тя.
Протегнала ръка, взела дрехата, видяла, че е здрава както някога и нито едно перце не се било загубило. Разтворила я, влязла в нея, взела децата си в скута си и станала като птица. Огънала снага, затанцувала пред тях и произнесла с ясен глас:
— Нали е красива, господарки!
— Да, великолепна е! — отговорили всички. — И всичко, което правиш, е толкова красиво!
— А това, което ще видите сега, е още по-красиво! — възкликнала тя. Разтворила криле, полетяла с децата си и се завъртяла около кубето на двореца. Кацнала там и всички я гледали, изгубили ума и дума. Тогава пожелала да полети към страната си, но си спомнила за Хасан и викнала: — Слушайте, хора! — и заредила следните стихове:
— Кацни, за да се полюбуваме на хубостта ти! — замолила Зубейда.
— Не може да се върне онова, което си е отишло! — отговорила снахата, а после се обърнала към нещастната тъжна майка на Хасан: — Майко на мъжа ми! Щом синът ти се върне, ако пожелае близост и щастие с мене, нека ме намери на островите Вакалвак, нека ветровете на любовта и желанието го отведат там! — и литнала с децата си към родината си.
Заплакала майката на Хасан, завайкала се, а Зубейда й рекла:
— Госпожо хаджийке, не предполагах, че ще стане така! Ако ми бе казала каква е работата, нямаше да настоявам толкова! Едва сега разбрах, че тя била от летящите джинове!
Излязла майката от дома на халифа, отишла си у дома, помислила с тревога за снаха си и внуците си и как ще посрещне сина си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Хасан отишъл при девойките, те го заклели да им остане на гости поне три месеца. После приготвили дарове, цели десет товара — пет със злато и пет със сребро и още един товар неща за из път. Тръгнал си той, тръгнали и те да го изпратят. Той ги заклел да се върнат, всички го запрегръщали за сбогуване. Поел на път, без да спира ни ден, ни нощ. Стигнал до Багдад. Влязъл при майка си и видял, че е отслабнала телом, станала кожа и кости, превърнала се в клечка, дори не можела да отговори на въпросите му. Пуснал той конете да си вървят и се разтършувал из къщата за жена си и децата си. Не намерил и следа от тях. Надзърнал в мазето, видял, че е отворено, сандъкът — измъкнат и празен, нямало и помен от перушинената дреха. Разбрал, че жена му се е добрала до нея, облякла я е и излетяла, като е взела и децата. Върнал се при майка си, запитал я за жена си и децата си и тя рекла:
— Синко, всичко ще ти разкажа!
Тя му разказала от начало до край какво се било случило и му предала думите на жена му: „Щом синът ти се върне и нощите на раздялата му се сторят дълги, ако пожелае близост и среща с мене, нека напусне родината си и дойде при мене на островите Вакалвак!“