Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Хасан видял птиците да излитат и изчезват от очите му, чул девойката да вика:
— Ей ти, който си взел дрехата ми и ме остави гола! Върни ми я, за да прикрия срамотиите си!
Умът на Хасан се завъртял от страст и той решил повече да не чака. Изскочил от мястото си, отишъл при нея, хванал косата й, дръпнал я, притиснал я към гърдите си, свалил я в долната част на двореца, вмъкнал я в стаята си, покрил я с халата си. Тя плачела и хапела ръцете си. Той отишъл при сестра си, разказал й как е пленил девойката, тя отишла в стаята му, видяла как девойката плаче, целунала земята пред нея, поздравила я, а девойката й рекла:
— Царска дъще! Нима такива като тебе могат да правят подобни злини на царски дъщери! Как може царски дъщери да приютяват чужденци човеци, да им позволяват да познаят нашия живот и да ни крадат дрехите?
— Царска дъще! — отговорила сестрата на Хасан. — Този мъж е честен и доблестен, не е искал никому да стори зло! Сигурно те е обикнал, защото жените са създадени за мъжка обич! Ако не бе така, той нямаше да се разболее и да чезне по тебе!
Тя й разказала за всичко, което знаела за Хасан. Девойката изгубила надежда, че ще се отърве. Сестрата на Хасан продължавала нежно да я успокоява и утешава. До съмване девойката все плакала. Накрая, като разбрала, че е попаднала в капан, си поела дъх и рекла:
— Царска дъще! Сигурно така ми е отредил Аллах — да живея по чужди краища, далеч от роднини и близки! Щом такова ми е писано, ще го изтърпя!
Сестрата на Хасан освободила в двореца прекрасна стая и продължила да я успокоява, докато девойката се поразвеселила. Тогава сестрата отишла при Хасан и му рекла:
— Ставай, отивай при нея, целуни нозете и ръцете й!
Направил той каквото го посъветвала, и рекъл:
— Прекрасна господарке, живот на душата ми, радост за очите ми! Нека сърцето ти бъде спокойно! Не искам друго, освен да се оженя за тебе по законите, създадени от Аллах, да те отведа в родината си, да заживеем двамата в Багдад! Майка ми ще бъде винаги на твоите услуги! Няма по-хубава страна от нашата!
Тя не издала нито звук. Точно тогава на портата се почукало — останалите девойки се връщали от лов. Те слезли от конете си, отишли по стаите си, съблекли прашните си дрехи и облекли нови. Били уловили много газели, диви говеда, зайци, лъвове и хиени. Част от тях отделили за курбан, останалото прибрали в двореца. Хасан целунал челата им, а те рекли:
— Май прекаляваш с благоговението си! Какво толкова любезничиш с нас! Не бива да правиш такива неща — ти си човек, а ние сме джинове, а човеците са по-съвършени същества от джиновете! — и като видели, че очите му са пълни със сълзи, продължили: — Какво е станало? Кой те разстрои така, че натъжи и нас?
Хасан се притеснил да им каже, за да не го укорят.
— Той хвана птица във въздуха и ви моли да му я оставите, за да я опитоми! — заговорила сестра му.
— Ще направим каквото поискаш! Но разкажи ни какво ти се е случило и нищо не скривай! — викнали те.
— Моля те, ти им разкажи какво ми се случи! — казал Хасан на сестра си. — Аз не намирам подходящи думи!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато Хасан помолил сестра си да разкаже за станалото, тя се съгласила и го сторила.
— Опиши ни я, сестро! — развикали се една през друга девойките, когато чули за изгората на Хасан.
— Тя е по-хубава от луна в пълнолуние! — заразказвала най-малката. — Лицето й е от слънце по-светло, шията й е от вино по-сладка, станът й е от тръстика по-строен! Има черни очи, вакло лице, блестящо чело, гърди — като мрамор, със зърна — два нара, бузи — дъхави ябълки, корем — гънки изваяни, пъп — кутийка от слонова кост, пълна с мускус, бедра — колони мраморни, поглед тъмен, който омагьосва, походка нежна и лека, гръд твърда и тежка, гласът й болен лекува, смехът й сърце разлудува!