Хиляда и една нощ. Том II

Изгубих обич — избуява мъка тежка…                 Разбит съм… Унижен съм… Думи нямам… Желаех в дом да имам обич нежна,                 намерих скръб дълбока и голяма… Аллах ми даде дом, но той е спомен,                 и болка е без сладости, и грижа… Не изтърпях… И литнах във тревога,                 за мен са само стон и думи лишни… Сега ме водят думите последни:                 „Помни и не забравяй — аз те чакам!“ Но кой сега ще ми даде надежда                 и сила мъжка?… Лутам се из мрака… Сбогувах се и тръгнах да ги търся,                 ако се върна — вечно ще се мразя! А толкова ги пазих… И прекършен,                 тъжа сега и мъки си донасям…

Шейх Абдул Кудус разбрал, че Хасан няма да се откаже от намеренията си, дори това да му струва живота, и заговорил:

— Синко! Островите Вакалвак са седем на брой и там има огромна войска! Който е влязъл в земите им, не се е връщал. Жената, за която си тръгнал, е дъщеря на техния цар! Нима ще успееш да стигнеш до нея?

— Дори да ме насекат парче по парче заради обичта ми към нея, пак съм готов да отида! — възкликнал Хасан. — Трябва да вляза на островите Вакалвак! И ако е пожелал Аллах да се върна, то ще е само с нея и с децата ми!