Хиляда и една нощ. Том II

— Този човек е хвърлил душата си в страшна опасност! Той не може да стигне до островите Вакалвак! — девойките извикали Хасан. Шейх Абдул Кудус го сложил да седне до себе си и рекъл: — Синко, откажи се от тази голяма мъка! Ти не можеш да стигнеш до островите Вакалвак, дори да притежаваш летящи джинове и подвижни звезди! Между тебе и тези острови има седем долини, седем морета и седем огромни планини! Как може да стигнеш дотам, кой ще те заведе? — Хасан заплакал. Девойките заплакали заедно с него. Шейхът се смилил над тях, нежност изпълнила душата му и той рекъл: — Я замълчете! — а после се обърнал към Хасан: — Стани, синко, дръж се и върви с мен!

Простил се Хасан с девойките и тръгнал с него. Шейхът извикал слона си, яхнал го и сложил Хасан зад себе си. Така се носили като бърза мълния три дни и три нощи. Стигнали до висока планина — всичките й камъни били сини. В нея имало пещера, а при входа й — порта от китайско желязо. Слезли от слона. Шейхът почукал на портата. Отворила се тя и от там се показал страшен черен роб — великан, който държал в едната си ръка меч, а в другата — стоманен щит. Щом видял Абдул Кудус, той го пуснал. Шейхът хванал Хасан за китката и двамата влезли. Хасан видял, че пещерата е много голяма, много широка и представлява сводест коридор. Вървели много дълго и стигнали до огромен мегдан. В един от ъглите му имало грамадни порти, отлети от жълта мед. Отворил шейхът едното крило, влязъл и казал на Хасан:

— Седни до тази порта! Не влизай, докато не се върна!

Нямало го около час. Когато излязъл, водел обязден и оседлан кон — тръгне ли, ще литне, а литне ли — и вятър не ще го стигне! Подал поводите на Хасан и каза:

— Качвай се! — отворил портата и пред тях се опънала безкрайна равнина. Яхнал Хасан коня, а шейхът заговорил: — Синко, вземи това писмо! Тръгвай с този кон, където те отведе! Ще спреш пред пещера, подобна на тази! Слез, остави коня да влезе, но ти не влизай след него! Ще стоиш там пет дни, но това да не те тревожи! На шестия ден ще излезе черен шейх в дълги черни дрехи и бяла брада, която стига до пъпа му! Целуни му ръка и плачи, за да го умилостивиш! Щом те запита какво искаш, му подай това писмо! Той ще те остави сам и ще излезе на шестия ден! Излезе ли лично, знай, че работата ти ще стане! Излезе ли някой от стражите му, знай, че той идва да те погуби, защото, който сам търси опасност, погубва себе си! Ако се боиш за живота си, откажи се още сега! Ако пък искаш да се върнеш — слонът е готов, той ще те заведе при племенничките ми!