Хиляда и една нощ. Том II

Автор:
Язык: болгарский
Переводчик: Киряк Цонев
Жанр: Древневосточная литература

Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че когато Хасан чул какво била казала жена му, преди да литне, изохкал силно и се затъркалял като змия. После заредил следните стихове:

Спри се! Погледни как в бездната ме хвърли! Може би след грубост идва съжаление? И дали ще ме познаеш, щом ме зърнеш? Всичките черти са вече променени… Може би съм мъртъв вече в любовта ти? Може би… Но жив съм, стонът ме издава! Не!… И твоят образ сила пак ми дава!…

Той пак се замятал из къщата, охкал, плачел и стенел. На шестото утро притворил очи и видял насън, че жена му тъжно плаче. Стреснал се с вик.

Цял месец изкарал така. Тогава му хрумнало да отиде при сестрите си. Извикал конете, оставил къщата на майка си и потеглил към тях — дано там намери помощ, как да се събере пак с жена си! Стигнал до двореца им при Задоблачните планини. Влязъл при тях, те се зарадвали и рекли:

— Братко, защо така бързо дойде? И два месеца не са минали от последното ти идване!

Разплакал се той и пропял следните стихове:

Не сте видели вие от обич скръб такава — тя нито се купува, и нито се продава! Дори Аллах не може таз обич да погуби, а в стих не се възпява от обич дух изгубен! Далече са лицата, които съм обикнал, но пак из паметта ми любимите поникват… В сърцето е заседнал жесток и сладък спомен… Но ето — гълъб чувам… Той пее и се моли… О, гълъбе! И ти ли любима призоваваш, и ти ли мъка тежка споделяш с мен и страдаш? Аз взора си изгубих, удавих се в сълзите, изчезнаха от него на радостта ми дните, въздишам всеки миг аз, оплаквам я виновно, макар че тя извърши деяние греховно…

Той им разказал какво се било случило в негово отсъствие и какво била казала жена му, преди да тръгне. Девойките се спогледали, посбутали се с лакти, навели глави, после ги надигнали и рекли:

— Протегни ръка към небето, братко! Ако го докоснеш — ще стигнеш до жена си и децата си!…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТИ СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че по лицето на Хасан като дъжд потекли сълзи и той заредил следните стихове:

Душата ми виж! Тя изгуби любима! Ни сладост, ни радост в живота й има! Притиска я тежко жестоката болка… Лек няма за нея… А лекари — колко?… Единствена тя бе… И тя ме остави… За нея разпитвам ефира… Коварно излитна… Остави ме плачещ, самотен… Отива си времето… Сълзи се ронят… Без нея самотна остана земята, за нищо раздава си тя аромата… Напразно зла съдба натрупва бури и времето лети… Ще дойде тя! Щастлив ще бъда, щом се върне образът й чуден и донесе със себе си любимите неща… Яйце развалено от щраус ми тялото смуче — изстрадало тяло от живия свят се отучи… Жестокост нахлува в живота ми горда и волна — газела, избягала примката зла, непокорно лети като вятър от връх, та на връх, без да спира, а с нея тревога и мъка в душата напират, надежди напразни развяват, завързват, развързват, сърцето пламти и изгаря във пламъци бързи… Вълнува ме всичко — но всичко избухва и гасне, и трепват клепачите в спомена мъртъв напразно…

Девойките започнали пак да го утешават. Притиснала го сестра му до себе си и му рекла:

— Братко, избърши сълзите си, търпи и ще стигнеш желаното! Десетгодишният не може да умре на девет години! Постой при нас, все ще измисля някаква хитрост, за да стигнеш до жена си и децата си! Един поет е казал:

Нека съдбата в руслото тече си — озъбва й се само твар безумна! Докато мигне ти клепачът лесно, Аллах едното бързо сменя с друго!

А той се разплакал още по-горчиво и заредил следните стихове:

Любимата на младостта сърцето грабна! Защита няма, щом така решил Аллах! Потъва на живота корабът във буря хладна, но бури десет да са — пак не ме е страх! С търпение ще крача през бури и тревоги! От плач каква ли полза ще получа впрочем? По седемдесет и седем нека бури да ме гонят, и пет по петдесет и пет да са — ще ги прескоча!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?