Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Какво ти се случи, синко? — той й разказал за пътуването си и как Аллах го срещнал с жена му. Майката пристъпила към неволницата, заговорила я радостно, а когато зърнала лицето й, загубила ума и дума пред хубостта й, после се обърнала към сина си: — Синко, с такова богатство не можем да живеем в този град! Хората ни знаят като бедняци! Я да отидем в Багдад и да заживеем там под лоното на халифа! Ще отвориш дюкян, ще завъртиш алъш-вериш!
Хасан продал къщата, извикал конете, натоварил на тях всичките си богатства, покъщнина, майка и жена и тръгнали на път. След десет дни пристигнали в Багдад и Хасан наел стая в един хан. После си харесал дома на един везир и го купил за сто хиляди златни динара. Пренесъл цялото си богатство и вещи в къщата. Купил всичко, от което има нужда един дом. Така заживял с жена си и майка си в пълно доволство, радост и щастие. Минали три години. През това време жена му родила две момчета. Хасан нарекъл едното Насир, а другото — Мансур.
Едва тогава си спомнил за сестрите си. Домъчняло му за тях. Накупил накити, скъпи платове и сухи ядки, каквито те никога не били виждали и не познавали. Запитала го майка му защо е накупил тези неща, а той отговорил:
— Реших да посетя сестрите си, които ми направиха толкова много добрини. Ще ги видя как са, и скоро ще се върна! Трябва да се отнасяш добре с жена ми! Нейната перушинена дреха е в един сандък, който съм заровил под земята. Пази я да не я намери, че начаса ще отлети заедно с децата и така ще си умра от мъка по тях! Тя е дъщеря на царя на джиновете! Много ми е скъпа и затова я пази! Не й позволявай да излиза от вратата, да се навежда от прозореца! Боя се дори да не я издуха вятър!
— Боже, опази, ако не те послушам, синко! — рекла майката. — Тръгни и бъди спокоен!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че така Хасан поверил жена си на майка си. Обаче по висша повеля невестата подслушала разговора им.
Хасан ударил барабана, появили се конете и той ги натоварил с двайсет хамла с иракски стоки. Сбогувал се с майка си, жена си и синовете си, метнал се на коня и потеглил към сестрите си. На единайсетия ден бил вече при тях. Зарадвали му се те, а сестричката му украсила двореца отвътре и отвън като за празник. Приели даровете му, сложили го да почине в предишната му стая, разпитали го за майка му и за жена му, той им казал, че вече има двама синове. Най-много му се радвала малката сестра. Хасан гостувал цели три месеца, бил доволен и предоволен…
… А когато Хасан отпътувал, жена му се повъртяла ден-два около майка му, а на третия рекла:
— За бога, от три години съм омъжена, а нито веднъж не съм ходила да се изкъпя в хамама!
— Дъще, ние тук сме пришълци! — казала майката. — Мъжът ти не е в страната! Аз никого тук не познавам! Я да постопля вода, пък да ти измия косата в домашния хамам!
— Госпожо! — отговорила съпругата. — Ако бе казала такива приказки на някоя робиня, тя щеше да те помоли да я продадеш, за да не стои повече в дома ти! Ако бе го казал мъж, на мъжете е простено, те са ревниви същества и си мислят, че ако жените престъпят прага на дома, вече са развалени! Знаеш, че ако жената е замислила нещо, нищо не може да я спре!
Смилила се майката над хала й и разбрала, че не може да й попречи да изпълни желаното. Приготвила всичко нужно, взела я със себе си и двете влезли в хамама. Всички жени се загледали в младата невеста. Пръснала се вестта за нея и всяка жена, която минавала край хамама, влизала вътре, за да я види. И се случило точно тогава в хамама да дойде Тахфа, една от неволниците на емира на правоверните Харун ар-Рашид. Видяла тя струпаните жени, които били толкова, че вътре не можело да се диша. Попитала ги защо се тълпят. Казали й за невестата. Тя се загледала в нея по за дълго, изгубила ума и дума пред хубостта й. Дори не се изкъпала, ами втренчено гледала жената, докато тя се изкъпала и облякла дрехите си, които й прибавили нова хубост. А жената на Хасан излязла от горещото помещение, приседнала на килимите върху възглавниците да си отдъхне и накрая си тръгнала. Скочила Тахфа след нея. Разбрала къде е къщата й, и се върнала в двореца на халифа. Тичала, без да спре — право при госпожа Зубейда. Целунала земята пред нея и Зубейда я запитала:
— Ти защо се задържа в хамама, Тахфа?
— Господарке! — отговорила неволницата. — Видях чудо, каквото не съм виждала нито сред жени, нито сред мъже! Завъртя ми се ума, дори главата си не съм измила!