Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Не беше достатъчно. Макар ашаманите да се сражаваха добре, тролоците просто бяха прекалено много. Ашаманите не можеха да спрат този порой. Какво си мислеше Логаин?
Андрол се усмихна широко и изпъна ръце напред, сякаш натисна в стена. Затвори очи.
- Преди три хиляди години Лорд Дракона сътвори Драконова планина, за да скрие срама си. Гневът му още гори нажежен. Днес… аз ви го нося, ваше величество.
Лъч светлина разцепи въздуха, над сто стъпки висок. Лунна сянка се дръпна уплашено назад, а Елейн се намръщи. Защо стълб светлина? Каква полза щеше да… Светлият лъч започна да се извива във въздуха, завъртя се около себе си. Чак тогава Елейн разпозна в него началото на портал. Огромен портал, толкова голям, че можеше да погълне цели здания. Можеше да премести цяло крило от двореца в Кемлин през това нещо!
Въздухът пред тях заблещука, както винаги изглеждаше един портал отзад. Не можеше да види къде води този. Да не би да имаха армия, чакаща от другата страна?
Видя израженията на олигавените лица на тролоците, когато погледнаха в отвора. Пълен ужас. Разкъсаха редиците си и побягнаха, а Елейн усети внезапна, съкрушителна горещина.
Нещо изригна от портала, тласнато сякаш с невероятна сила. Нажежен стълб от лава, сто стъпки в диаметър. Стълбът се разпадна, щом лавата рухна надолу, плисна към бойното поле и потече напред като река. Ашаманите извън кръга я задържаха със сплитове Въздух да не плисне назад към кръга и да я подкарат в правилната посока.
Огнената река се изля през най-предните редици на тролоците, погълна ги и унищожи стотици за едно мигване на окото. Лавата _наистина_ беше под натиск от другата страна. Само така можеше да се обясни силата, с която се изля от огромния портал, като превръщаше тролоците във въглени и прогаряше широка ивица през армията им.
Андрол задържа портала няколко дълги минути, докато армията на Сянката отстъпваше. Ашаманите от двете страни издухваха с мощен вятър Тварите на Сянката обратно към все по-уширяващата се река. Когато Андрол приключи, беше вдигнал преграда от нажежена до червено смърт между армията на Елейн и ядрото на тролоците, зад чиито гърбове бяха северните стени на Кайриен.
Андрол си пое дъх и затвори портала, след което се обърна и бързо направи други два - единия на югоизток, другия на югозапад.
Втори и трети стълб лава блъвнаха от тях - по-малки този път, понеже Андрол явно беше изтощен. Потекоха по земята на изток и запад от Кайриен, като изгаряха по пътя си сухите бурени и вдигаха пушек. Част от тролокската орда се бе изтеглила назад, но много други загинаха, заклещени от крепостните стени на града от едната страна и лавата от другите три. Щеше да мине доста време, преди Сенчестите да могат да съберат оцелелите и да подновят атаките си срещу силите на Елейн.
Андрол остави порталите да се затворят. Щеше да рухне на земята, останал без сили, но Певара го хвана и го задържа.
- Едно чудо, милорд - каза тихо Андрол. - Както помолихте. Би трябвало да ги задържи няколко часа. Достатъчно ли е?
- Напълно - отвърна Елейн. - Ще можем да се прегрупираме, да пренесем муниции за драконите и да доведем колкото можем Айез Седай от Майен, за да Изцерят хората ни й да премахнат умората им. Тогава ще можем да преценим кои са достатъчно силни да продължат и да се престроим за по-ефективно сражение.
- Смятате да продължите боя? - попита изненадано Андрол.
- Да - отвърна Елейн. - Едва се държа на краката си, но да. Не можем да си позволим да оставим онази тролокска орда непокътната. Ти и мъжете с теб ни давате предимство, Логаин. Ще го използваме, ще използваме и всичко друго, което имаме, и _ще ги унищожим_.
Глава 31
Водна стихия
Егвийн погледна през реката. На другия бряг битката между нейните сили и армията на Шара продължаваше да кипи. Беше се върнала в лагера си на арафелската страна. Глождеше я да се включи отново в битката със Сянката, но също тъй трябваше да поговори с Брин за случилото се при хълмовете. Когато пристигна, завари командната палатка празна.
Лагерът продължаваше да се пълни с Айез Седай и оцелелите стрелци и копиеносци, които прииждаха през порталите на билата на хълмовете на юг. Айез Седай се трупаха наоколо и си говореха някак припряно. Всички изглеждаха изтощени, но от честите погледи, които хвърляха към битката, разиграваща се отвъд реката, беше ясно, че също като Егвийн горят от нетърпение отново да се включат в боя срещу Сянката.