Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- В лоша форма сте - изсумтя Логаин.
Елейн напрегна ума си. Ашаманите бяха тук.
- Ранд ли ви изпрати?
- Сами се изпратихме - отвърна Логаин. - Сянката е замисляла този капан от много време, според бележките в кабинета на Таим. Успях да ги дешифрирам само преди минути. - Обърна се и я погледна. - Първо дойдохме при вас. Черната кула стои с Лъва на Андор.
- Трябва да измъкнем хората ми оттук - каза Елейн и напрегна ума си да мисли през мъглата на умората. Армията й се нуждаеше от кралица. - Майчино мляко в чаша! Това ще ни струва скъпо. - Сигурно щеше да загуби половината си сила в изтеглянето. По-добре обаче половината, отколкото всички. - Ще започна да изтеглям хората си в ред. Можете ли да направите достатъчно портали, за да ни изведете на безопасно място?
- Не би трябвало да е проблем - отвърна разсеяно Логаин, загледан надолу. Безизразното му лице щеше да впечатли всеки Стражник. - Но ще е касапница. Няма пространство за добро отстъпление и линиите ви ще отслабват все повече, докато се изтегляте. Последните редици ще бъдат премазани и погълнати.
- Не виждам да имаме някакъв избор - сопна се Елейн. Светлина! Помощ беше дошла, а тя се сопваше. „Спри.” Овладя се и изправи рамене, колкото и да беше уморена. - Искам да кажа, че идването ви, колкото и високо да го ценя, не може да обърне битка, стигнала толкова далече. Сто ашамани не могат да спрат сами сто хиляди тролоци. Ако можехме да устроим бойните си линии по-добре, да дадем поне малко отдих за хората ми… но не. Това е невъзможно. Трябва да се оттеглим… освен ако не можете да направите чудо, лорд Логаин.
Той се усмихна, може би защото го нарече „лорд”, и изрева:
- Андрол!
Към тях притича Аша’ман на средна възраст, придружен от пълничка Айез Седай. „Певара?” - помисли Елейн. Беше толкова уморена, че не можа да си го обясни. „Червена?”
- Милорд - попита мъжът, Андрол.
- Трябва да забавя онази орда тролоци достатъчно дълго, за да се прегрупира и попълни армията, Андрол - каза Логаин. - Колко ще ни струва едно чудо?
- Ами, милорд… - Андрол се почеса по брадичката. - Зависи. От това колко от онези жени, дето седят отзад, могат да преливат.
Беше нещо от легендите.
Елейн беше чувала за велики дела, извършени от големи кръгове мъже и жени. Всяка жена в Бялата кула беше учила за тези подвизи от миналото, истории от други, по-добри времена. Времена, когато едната половина на Единствената сила не е била нещо ужасно, когато двете половини на едно цяло са действали заедно, за да сътворят невероятни чудеса.
Не беше сигурна дали онези легендарни дни наистина се бяха върнали. Със сигурност Айез Седай в онези времена не са били толкова притеснени, толкова отчаяни. Но това, което направиха сега, я изуми.
Елейн се включи в кръга, с което се получиха четиринайсет жени и дванайсет мъже. Едва имаше сила, която да отдаде, но тънката струя се вля в големия нарастващ поток. По-важното, кръгът трябваше да има поне една жена повече, отколкото мъже - и след като се включи и тя, Логаин можеше да влезе последен и да добави значителната си мощ в потока.
В челото на кръга беше Андрол - странен избор. След като вече беше част от кръга, тя можеше да усети относителната му сила. Беше изключително слаб, по-слаб от много жени, които бяха връщани от Кулата, отказван им беше шалът заради липсата на вроден талант.
Елейн и другите се бяха преместили на другия край на бойното поле. Останалите Аша’ман задържаха нападащата тролокска орда, докато Андрол се подготви. Каквото и да направеше, трябваше да е бързо. На Елейн все още й беше трудно да повярва, че може да се направи нещо. Дори с толкова много мощ, дори с тринайсет мъже и четиринайсет жени, действащи заедно.
- Светлина - прошепна Андрол, застанал между нейния кон и този на Логаин. - Това ли е усещането да си един от вас? Как се оправяте с толкова много от Единствената сила? Как се опазвате да не ви погълне живи, да не ви изгори?
Певара отпусна ръка на рамото му в жест на несъмнена нежност. Елейн едва можеше да отърка две мисли една в друга в умората си, но все пак се изуми. Не беше очаквала обич от Червена към мъж, който може да прелива.
- Изтеглете войниците си назад - каза Андрол.
Макар и обезпокоена, Елейн издаде заповедта. Мъжът до нея никога досега не бе държал толкова много сила. Тя можеше да порази ума му. Виждала беше това да става. Светлина, дано да знаеше какво прави.
Войниците и другите се оттеглиха покрай групата на Елейн. Няколко уморени огиери й кимнаха пътьом, изгърбили рамене и с десетки рани по ръцете. Тролоците се понесоха напред, но ашаманите, които не бяха в кръга, разбиха атаката им със сплитове на Единствената сила.