Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Разказът на тази трогателна случка из семейния живот доведе неусетно господар и слуга до мистър Пъркъровата кантора. Лоутън държеше вратата полуотворена и разговаряше с опърпано облечен, беден наглед човек, с разпрани отпред ботуши и ръкавици без пръсти. По изпитото му, изнурено лице имаше следи от недоимък и страдание — беше на границата на отчаянието; той се срамуваше от бедността си, защото се дръпна в тъмния ъгъл на площадката, щом мистър Пикуик се приближи.
— Много жалко — рече непознатият с въздишка.
— Много — отвърна Лоутън, като драсна името си на рамката на вратата, а после го изтри с другия край на перото. — Да му предам ли нещо от ваше име?
— Как смятате, кога ще се върне? — запита непознатият.
— Съвсем не мога да кажа — отвърна Лоутън, намигайки на мистър Пикуик, докато непознатият бе свел очи към земята.
— Смятате, че няма никакъв смисъл да го почакам? — рече непознатият, като погледна замислено към вътрешността на кантората.
— О, не, напълно е излишно според мен — отвърна чиновникът, като леко се измести към средата на входа. — Той сигурно няма да е тук тази седмица, а и за следващата е съмнително; когато Пъркър напусне града, никога не бърза да се завърне.
— Напуснал е града! — възкликна мистър Пикуик. — Боже мой, колко жалко!
— Не си отивайте, мистър Пикуик — рече Лоутън. — Има едно писмо за вас.
Непознатият, изглежда, се колебаеше и отново погледна към земята, а чиновникът намигна лукаво на мистър Пикуик, сякаш да му подскаже, че се разиграва нещо много забавно, обаче в какво се състоеше то — мистър Пикуик не можеше в никой случай да отгатне.
— Влезте, мистър Пикуик — рече Лоутън. — И тъй, мистър Уети, да му предам ли нещо от ваше име, или ще дойдете друг път?
— Помолете го да бъде тъй любезен и остави бележка какво е направено по моята работа — рече човекът. — Не я изоставяйте, за бога, мистър Лоутън.
— Не, не, няма да забравя — отвърна чиновникът. — Заповядайте, мистър Пикуик. Довиждане, мистър Уети; чудесен ден за разходка, нали?
Виждайки, че непознатият още се бави, той направи знак на Сам Уелър да последва господаря си вътре и затвори вратата под носа на другия човек.
— Не се е родил втори фалирал досадник като този, откак свят светува, наистина! — рече мистър Лоутън, захвърляйки перото си с вид на обиден човек. — Не са минали и четири години, откакто делото му постъпи в съда, а м…те да ме вземат, ако не идва тук да ни безпокои поне два пъти седмично. Заповядайте насам, мистър Пикуик. Пъркър е тук и зная, че ще ви приеме. Дяволски студено — добави раздразнено той — и да стоиш да си губиш времето на вратата с тези опърпани вагабонти! — След като разбута огъня в необикновено голямата камина с необикновено малък ръжен, чиновникът поведе мистър Пикуик към частния кабинет на своя шеф и доложи за посещението.
— А, драги мой сър — приветствува го дребният мистър Пъркър, като пъргаво скочи от креслото си. — Е, драги мой сър, какво ново по вашата работа, а? Още нищичко от нашите приятели във Фриймънс Корт? Те не спят, зная това. А, те са много ловки момчета; много ловки наистина.