Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Така случайно на тази семейна закуска той спомена, че предния ден са видели в една галерия дамата и господина, които бяха срещнали на Великия Сан Бернар.
— Забравих името им. Предполагам, че ти го помниш, Уилям? Или пък ти, Едуърд?
— Спомням си го много добре — каза последният.
— Разбира се — забеляза Фани, като тръсна глава и стрелна с поглед сестра си, — но едва ли бихме си спомнили за тях, ако чичо не беше връхлетял на въпроса.
— Мила моя, какъв странен израз — каза мисис Дженеръл. — Не би ли било по-подходящо да кажете „неочаквано се бе спрял“ или „случайно засегна въпроса“?
— Много благодаря, мисис Дженеръл — възрази младото момиче, — но мисля, че не. Изобщо предпочитам собствените си изрази.
Фани винаги посрещаше по този начин внушенията на мисис Дженеръл, но ги имаше наум и при друг случай ги прилагаше.
— Дори чичо да не беше казал, че сме срещнали мистър и мисис Гауън, Фани, аз щях да го спомена — каза малката Дорит, — но ние почти не сме се виждали с тебе оттогава насам. Смятах да говоря за това на закуската, защото ми се иска да посетя мисис Гауън и да се сближа повече с нея, ако папа и мисис Дженеръл нямат нищо против това.
— Е, Еми — рече Фани, — наистина се радвам, че те чувам най-после да изразиш желание да се сближиш с някого във Венеция. Макар че още не сме решили дали мистър и мисис Гауън са желателно познанство.
— Аз казах мисис Гауън, мила.
— Разбира се — каза Фани, — но аз мисля, че ти не можеш да я разделиш от съпруга й без решение на Парламента.
— Ти смяташ ли, папа, че съществуват съображения против моето посещение? — запита плахо и колебливо малката Дорит.
— Наистина, аз… хм… какво е мнението на мисис Дженеръл? — отвърна той.
Мнението на мисис Дженеръл беше, че тъй като не е имала честта да се запознае с въпросните дама и господин, тя не е в състояние да лакира този артикул. Тя можела само да забележи като общ принцип, спазван при лакирането, че много зависело от кои среди въпросната дама е акредитирана пред едно семейство, поставено на такова видно място в обществения храм като семейство Дорит.
При тази забележка лицето на мистър Дорит значително помръкна. Той тъкмо се готвеше окончателно да гласува против името на семейство Гауън (акредитирано от едно натрапчиво лице на име Кленъм, за което той смътно си спомняше от някакво предишно съществование), когато Едуърд Дорит, ескуайър, се намеси в разговора с монокъл на окото и следната уводна забележка:
— Слушайте, хей — вие там! Излезте, моля! — която се отнасяше към двамата мъже, които поднасяха блюдата във вид на учтиво уведомление, че временно може да се мине без услугите им.
И щом лакеите изпълниха поръчението му, Едуърд Дорит, ескуайър, продължи:
— Може би ще е благоразумно да ви кажа, че тези Гауън, към които — или поне към господина — не мога да кажа, че съм много разположен, имат големи връзки в обществото, ако това е от значение.
— От най-голямо значение, бих рекла — забеляза хубавата лакировчица, — стига само въпросните връзки да са с влиятелни и изтъкнати хора…
— Колкото за това — каза Едуърд Дорит, ескуайър, — ще ви дам възможност да отсъдите сами. Може би сте чували прочутото име Мърдл?