Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Гари обажда ли се? — попита Жозефин.
— Не. Не се виждаме вече.
— Нормално — каза Жозефин, понеже знаеше от Шърли, че Гари е в Ню Йорк.
— Значи, според теб е нормално, така ли? На всичко отгоре го защитаваш! Какво доживях да чуя! Май ще е най-добре да си остана в леглото и да си запуша ушите… Това някаква конспирация ли е, или какво?
— Ортанс, миличка, успокой се. Исках само да кажа, че е нормално да не се виждате, след като той е в Ню Йорк, а ти в Лондон. Просто исках да разбера дали от време на време се чувате по телефона.
— В Ню Йорк? Какво прави в Ню Йорк? — попита Ортанс, шашната.
— Ами там е… трябва да са станали два месеца.
— Гари в Ню Йорк?
— Шърли нищо ли не ти е казала?
— Не се виждам и с нея. Заради Гари. Зачеркнах и сина, и майката от речника си.
— Той замина ненадейно.
— И защо?
— Според мен, защото… неловко ми е да ти го кажа, мисля, че е по-добре Шърли да ти разкаже.
— Мамо! Престани, ставаш смешна. Ако го науча сега от теб, ще спечеля време, нищо повече!
Жозефин й разказа за пътуването на Гари до Единбург, където искал да навести баща си, за връщането му в Лондон, за неочакваната му поява в апартамента на Шърли в ранни зори и…
— Заварил Шърли в леглото с Оливър, преподавателят му по пиано.
— Ау! Сигурно е получил страшен шок!
— Оттогава не говори с Шърли. Предполагам, че й пише имейли. Взел самолета за Ню Йорк, приет е в Джулиард Скул.
— Супер!
— Намерил си е апартамент и по всичко личи, че се чувства отлично там.
— Прекарахме нощта заедно след откриването на витрините и на сутринта отскочи до майка си. Останах с впечатлението, че е трябвало да говорят за нещо спешно…
— Сигурно е искал да й разкаже за пътуването до Шотландия. Оказа се, че не е имал време да го стори.
— А аз си мислех, че е в Лондон и ми е сърдит.
— Не те ли предупреди?
— Не. Нито ми е казвал, нито ми е пращал имейл! Прекарахме една нощ, мамо, беше вълшебна нощ и рано сутринта офейка…
— Може да ти е оставил съобщение и да не си го видяла. Случва се, нали знаеш.
— Наистина ли го мислиш?
— Да. Във всеки случай на мен ми се случва. Казват ми, че са ми изпратили есемес или имейл, а пък не съм получила нито едното, нито другото.
— Прави ми впечатление, че от известно време съобщенията намаляват! Казвах си, че сме в кофти момент, стараех се да не се навивам излишно, изчаквах… Сигурно пак е някакъв номер на оня, мобилния оператор „Оранж“…
— И в Англия ли има „Оранж“?
— Аз съм абонат на „Оранж“. Вярваш ли, че ме е търсил, а оттам не са ми препратили съобщението?
— Няма как да тръгне, без да ти се обади. Особено след като сте били заедно предната нощ. Гари е свястно момче.
— Знам, мамо, знам. Онази нощ беше толкова красива… Всичко беше без грешка.
Жозефин долови сълзи в гласа на Ортанс. Престори се, че не е чула.
— Напиши му имейл, Ортанс.
— Ще видя… А ти за какво ми звъниш всъщност?
— Защото ми липсваш, миличка. Отдавна не съм те чувала. Всеки път когато ти се обаждам, ми казваш, че бързаш, че нямаш време, и това ме натъжава.
— О, мамо, престани с твоите сантименталности… ще се изнервя, ще ти наговоря грубости и ти пак ще се натъжиш! Но искам да ти кажа, че като си поприказвахме, ми се подобри настроението. Книгата върви ли? Започна ли да пишеш?
Жозефин й разказа историята за Младежа и Кари Грант. Ортанс заяви, че това била тема точно за нея, наситена със сто процента емоция… Каза го без задна мисъл, напълно непринудено, със самочувствието на човек, който държи чувствата настрана от страх да не го докоснат, да не го залеят.
Дьониз Тромпет танцуваше от радост в малката си стаичка на улица „Пали-Као“. Наблюдаваше отражението си в огледалото с рамка, украсена с мидички, подарък от едно пътуване с родителите й до Порт Навало. Единствената й ваканция за трийсетина години. Те никога не затваряха магазина — беше загуба на пари. Едно лято обаче се качиха на автобуса за Порт Навало, старинно рибарско селище и според легендите пиратско убежище в бретонския залив Морбиан.
Подариха й това огледало, за да призоват красотата и щастието. Заедно с малък комплект гримове. Ще е добре малко да се поразкрасиш, я бе посъветвала майка й, отчаяна от непривлекателния вид на дъщеря си.