Хюрем. Московската наложница

— Свалете този нещастен човек! Много ли ви се стори една шепа пръст, че го оставяте на гаргите и лешоядите? Нямате ли страх от Бога?

Дотичал припряно, Ибрахим бе отрекъл и това свое дело.

За да изкара яда си на врага, разгневеният падишах един след друг си възвърна градовете, завладени от разбойниците на Сефевидите. Навлезе и в Тебриз — старата столица на сефевидската държава, но шах Тахмасп не се осмели да излезе насреща му. Сюлейман остана в двореца му седемнадесет дни. Само братът на шаха — Сам Мирза, се яви пред Сюлейман и целуна полите му. Нито една победа обаче не можа да успокои съвестта му.

Накрая каза на Ибрахим:

— Гледай какво нещо, паша. Тъпчем с конете си в двореца му, но от момчето, наречено Тахмасп, няма ни следа. Тези баща и син сигурно са свикнали да бягат и да се крият като жени.

Великият везир очакваше това. Не пропусна възможността.

— Не преследвайте напразно Тахмасп. Очевидно е, че той няма смелост да се появи пред нашия господар. Върнете се в Истанбул и си починете. А ние тук ще се погрижим за всичко.

И падишахът направи, каквото каза неговият зет. И без това заради станалото с Искендер Челеби на Сюлейман не му се искаше да вижда Ибрахим. Остави войска в Иран под командването на великия везир. Завърна се в Истанбул една година, шест месеца и двадесет и седем дни след заминаването си. Не знаеше какво ще каже на съпругата на Искендер паша, Семиха ханъм, ако се срещнеше очи в очи с нея.

С надеждата да се избави от безпокойството в душата си през онази нощ той разказа случилото се на жена си. Тя бе научила новината още преди месеци от един от хората на Искендер Челеби, избягал тайно и дошъл в Истанбул. Дни наред се бе опитвала да успокои Семиха ханъм, за да спре да плаче. От ума ѝ не излизаше гледката на жената, биеща се по гърдите и окайваща своя съпруг:

— Гарги са изкълвали очите на господаря ни!

Хюрем предполагаше, но когато го чу от устата на Сюлейман, се увери напълно.

— Ако питате мен, Ваше Величество, султане мой — каза тя, — бил е устроен капан за Челеби.

— И ти ли мислиш така, Хюрем ханъм?

— Със сигурност и вие сте на същото мнение. Един мъж, който е тръгнал да краде хазната, би ли издал кой е? Вижте само, всички разбойници са били облечени в униформите на войниците на Искендер Челеби. Той да не е толкова глупав? А и Челеби беше много богат. За какво да се хвърли в подобен огън и да посегне на имането на владетеля. И да е луд, не би го направил.

Сюлейман поклати глава.

— И аз си го помислих, Хюрем. Още щом чух, ми се стори капан, но не намерих нищо, което да докаже, че Искендер е невинен. Пък и всъщност по-важно е кой може да му е устроил този капан? Няма ли поне един мюсюлманин, който да твърди, че Искендер е невинен? Да излезе напред и да го каже. А аз да намеря виновника и да му одера кожата.