Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Хамамът, който построихме с позволението на Сюлейман, е готов. Стана много красив. Отвън не може да се наднича, но Хюрем се къпе, гледайки двете морета. Сядам до курната и махам пещемала. Докато се поливам с гореща и студена вода, се сещам за Негово Величество султана и тялото и душата ми горят…
Когато го уведомиха, че е пристигнал вестоносец на великия везир, падишахът тъкмо дочиташе последните редове от писмото. Припряното говорене го накара да се отърси от видението на голата жена.
— Да видим каква добра новина ни е изпратил великият везир — каза Сюлейман и заповяда веднага да доведат вестоносеца.
Мъжът беше изтощен, тъй като дни наред бе пришпорвал коня си. Въпреки това пред султан Сюлейман той спази обичая и коленичи.
— Кажи, каква вест носиш от Ибрахим паша?
Войникът извади от пазвата си кутия с печат отгоре и я поднесе на султана, като я държеше на нивото на главата си. Един от везирите излезе напред. Пое кутията и с тържествени крачки се доближи до златния трон. Той така се поклони, че високият тюрбан на главата му замалко да се изтърколи в краката на султана. От тази позиция, хванал кутията само с върховете на пръстите си, я подаде на падишаха. Сюлейман мразеше тези дворцови порядки. Протегна се и пое кутията, изработена от кожа на газела. Беше запечатана с червен восък, а отгоре бе ударен огромният печат на Ибрахим. Сюлейман го счупи, отвори кутията и извади отвътре парчето кожа, тънко колкото лист. Слабост на Ибрахим беше да пише върху кожа.
Докато падишахът разгъваше сгънатото на четири писмо, везирите около него се бяха приготвили да чуят за поредна победа. Но султан Сюлейман не ги зарадва с вест за триумф. Бледото му лице почервеня. Изражението му стана свъсено. Султанът смачка в дланта си кожата, върху която бе написано писмото на Ибрахим. За миг се замисли и извика:
— Хъдър ага!
Везирът схвана, че нещо се е объркало, затова припряно коленичи на земята, сякаш се изтърколи, и се опита да целуне полите на падишаха. Това още повече подразни султана.
— Остави сега целуването на ръце и поли, ага. Този войник не може да стои на нозете си от умора. Заведете го да си почине. Изберете трима добри конници. И тримата да са на отделни коне. Ако нещо се случи с единия, другите да продължат! Без почивка. Без спиране. Да се хранят и да пият, докато яздят! Заповедта ми да достигне до Ибрахим паша възможно най-бързо!
Везирите в шатрата щяха да се пръснат от любопитство. А Хъдър ага се опита да измърмори:
— Докато ферманът ви бъде написан, конниците ще са готови…
Обаче султан Сюлейман го прекъсна:
— Няма да се пише! Заповедта ми е следната: „Изчакай, докато дойда! Внимавай да не объркаш нещо! В никакъв случай!“.
Веднага след като конниците тръгнаха на път, лагерът беше вдигнат. Колите, които превозваха огромните военни тугове, музикалните инструменти на еничарския оркестър и сандъците с муниции и храна, влачейки топовете и катапултите, заедно със стадата крави и овце за изхранване на войската, напредваха възможно най-бързо. Черните гъсти вежди на Сюлейман, свъсени от писмото на Ибрахим паша, не се отпуснаха през цялото пътуване. Личеше нетърпението на падишаха, който галопираше напред, яхнал светлосивия си кон, а наемниците и еничарите бързаха заедно с него от страх да не му се случи нещо. Защото планините, долините и реките в тези земи не бяха безопасни. Сефевидите можеше да ги изненадат.
Когато получи вестта, че до военния лагер на Ибрахим остават два дни път пеша, султанът не можа да издържи. Придружаван от отряд конници, той препусна напред. Като мярка за сигурност беше съблякъл пищния кафтан и бе надянал военна униформа. Освен това бяха оставени и единадесетте туга, които можеше да издадат на врага, че падишахът е пристигнал.
Като видя насреща си султана във военна униформа посред нощ, Ибрахим се смая. Сюлейман пък се учуди на военната палатка на Ибрахим, която засенчваше по великолепие неговата шатра. Златни подпори и златни сърмени въжета, чаши и кани за шербет от венецианско стъкло. В сравнение с тази палатка, украсена с разноцветна коприна и атлаз, шатрата му изглеждаше като подслон за войниците. После щеше да иска обяснение за това.
Въпросът беше толкова важен, че не можеше да бъде обсъждан в палатката. Чужди уши не биваше да чуят тайната. Сюлейман дръпна великия везир и го изведе навън. Двамата подминаха откритото пространство, където войниците на групички бяха запалили огньове, и навлязоха в мрака.