Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
С последните си думи момчето се бе изправило. На кръста му беше опасана украсената със скъпоценни камъни сабя, която султан Сюлейман му беше подарил по случай сюнета. Сложи дясната си ръка върху копринения червен пояс на кръста си. А с лявата заметна кафтана и хвана дръжката на сабята. Гордо направи една-две крачки в стаята. Колко много приличаше на баща си така! Сякаш в момента Сюлейман се разхождаше пред очите на Хюрем. И в очите на Мустафа проблясваха същите светкавици, докато говореше.
— Много настоявахме баща ми да ни вземе със себе си, но той не сметна, че е правилно. Каза, че нашата длъжност е по-сериозна, защото ни е поверил трона си.
Опитвайки се отново да си придаде онзи жизнерадостен вид, Хюрем отвърна:
— Колко добре ви е обяснил Негово Величество султанът! Щом трябва да заеме мястото на престола, за какво принцът ни да ходи по бойните полета…
Мустафа изведнъж прекъсна Хюрем:
— Да бъдеш падишах, се учи най-добре на бойното поле, начело на войниците. Какво усвоявам тук между четири стени? Средства, нужни за прехраната на народа, покупки, продажби и други такива.
— Не са ли важни и тези неща?
— Разбира се, но мястото на един падишах трябва да е начело на армията му. Бог да поживи баща ни, но когато утре му се случи нещо, аз ще седна на този престол не като заместник, а като падишах и тогава и за ден няма да се отделям от войската си. Именно такова поведение приляга на Мустафа хан, сина на султан Сюлейман. Да води война след война, да постига победа след победа!
Хюрем за момент си помисли, че говори съпругът ѝ. Същият разпален поглед, същите разпалени слова.
— Както разбирате — продължи Мустафа, — опитваме се добре да научим как да бъдем падишах, за да сме достойни за баща си. И успяваме.
В този момент зазвуча вечерният езан. Мустафа се сепна и се отправи към вратата с думите:
— С ваше позволение, вече трябва да тръгваме.
— Да бяхте поостанали още малко. И братята ви да се бяха срещнали с вас.
Момчето се обърна към Хюрем.
— Нямаме никакво време. Държавните дела ни очакват.
Хюрем султан дълго гледа подир принц Мустафа, който заметна кафтана си и излезе, без да изчака отговора ѝ. Отнесена в мисли, тя дори не забеляза помощничките, които влизаха в стаята ѝ. Изгони прислужниците, които искаха да запалят факлите и светилниците. Остана да седи в мрака с часове. Единствената светлина в стаята беше блясъкът на очите ѝ. Синьо-зелените зеници се превърнаха в две горящи главни и се разпалиха в пожар.
— Добре, върви си, Мустафа — говореше си тя. — И виж дали там, където отидеш, ще намериш трон, на който да седнеш, и корона, които да сложиш на главата си. Кой е открил дворец в Ада, че ти да го намериш?
LVI
Първоначално от Истанбул бе потеглила войската под командването на Любимеца Ибрахим паша. Втори командир беше дефтердарят Искендер Челеби. Падишахът бе наясно с противоречията между двамата везири, но не бе пресметнал, че това ще доведе до катастрофа.
Армията бързо напредна към Караман. Оттам се отпрани на югоизток и завоюва обратно окупирания от сефевидските нашественици Битлис. Когато Сюлейман потегли с основната си многочислена армия, за да се срещне с войската на великия везир, от шах Тахмасп не бе останала и следа.
Сюлейман беше горд със своите завоевания. Но и копнежът му беше силен, колкото гордостта. Вече му липсваше Хюрем. Представяше си нейната усмивка, очите, червените коси и бялото тяло, което се извиваше в прегръдките му. Макар да бе родила пет деца, формите на съпругата му бяха като на гръцка статуя. Всяко раждане я беше разкрасявало още повече. Сюлейман потръпна при спомена за заоблените форми на Хюрем.
Една нощ ѝ написа писмо с надеждата, че ще потуши копнежа в себе си:
Усмихната моя красавице! Сега войските ми преминават през стръмните планини и пропасти, където са вървели Александър Велики и римските легиони. Нека се види кой е по-великият. Дали Александър, дали Рим или могъществото на Сюлейман. Нека да ми покажат място, където не може да достигне османската сабя, за да го покоря. Де да го нямаше този копнеж по красивото ти лице, прекрасните ти очи и гласа ти като на славей, когато ме наричаш Сюлейман…
И Хюрем султан не остави съпруга си без вести. Хвалеше сина на Гюлбахар с думите: „Трябва да видите смелия ни принц Мустафа хан, каймакаминът на престола“.
Но писмото с описание на новия хамам направо побърка Сюлейман. Докато го четеше, се смееше и се отнасяше в недотам прилични фантазии. От разкривения почерк личеше, че не е от перо на калфа. Хюрем го бе написала сама. Пък и една жена на кого можеше да продиктува подобно нещо?