Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато часът настъпи, заповядах на бащата Франци и на Капитани да стоят на балкона, от една страна, за да бъдат готови в случай, че се наложи да ги повикам, и, от друга, за да попречат, ако някой от обитателите на къщата се опита да подслуша това, което ще стане. След това свалих всичките си светски дрехи, загънах се в голямото наметало, ушито от чистите ръце на девственица, пуснах дългите си гъсти коси да паднат свободно и поставих на главата си чудноватата корона. Така докаран, хванал в едната си ръка магическата пръчка, а в другата чудотворния нож, аз слязох на двора. Там, мърморейки варварски думи, очертах своя кръг, обиколих три пъти около него и скочих в средата му.
След като останах две минути неподвижен в свито положение, аз се изправих и приковах погледа си в един голям белезникав облак, който отминаваше на небето към запад. В същото време от него изтрещя една ужасна гръмотевица. Колко възвишен бих изглеждал в този миг в очите на моите тъпоумни двама глупаци, ако овреме се бях сетил да погледна небето и да предскажа това явление!
Облакът се разрастваше с чудовищна бързина и скоро небесният свод изглеждаше вече покрит като че с мъртвешко покривало, из което изскачаха огнени светкавици във всички посоки.
Понеже всичко това бе съвсем естествено природно явление, аз нямах ни най-малък повод да се учудвам. Въпреки това обаче малко ме достраша, тъй че изпитах силно желание да изтичам в стаята си. Страхът ми стана още по-голям, когато видях как сред ужасните гръмотевици, които се разнасяха наоколо, една след друга следват светкавици, които се устремяваха към земята около мен. Тогава разбрах на свой гръб какво влияние може да упражни един голям страх върху душевното състояние на човек, тъй като си въобразих, че светкавиците, които падат близо до мен и изчезват в земята или се блъскаха около главата ми, не ме убиваха само защото не можеха да проникнат в моя омагьосан кръг. Така обожествявах собственото си творение! Това глупаво основание именно ме възпря да напусна кръга, макар че вече треперех като лист от ужас. Без това предизвикано от подъл страх въображение, аз не бих останал нито минута по-дълго. Моето бързо бягство би отворило очите на двамата измамени и те биха се уверили, че не съм никакъв магьосник, а най-обикновен жалък страхливец.
Силният вятър, ечащите гръмотевици, пронизващият студ и страхът ме карала да треперя като лист от трепетлика. Моят мироглед, който считах за достатъчно устойчив, се оказа в развалини, аз познах един друг бог, богът на отмъщението, който бе чакал до този момент, за да ме накаже с един-единствен удар за всичките ми досегашни престъпления и за да сложи край на безверието ми, като ме унищожи. Понеже ми бе абсолютно невъзможно да помръдна нито ръка, нито крак, бях убеден, че разкаянието ми е напълно безполезно, а това още повече засили уплахата ми.
Изведнъж бурята престана. Започна силно да вали, опасността премина и аз почувствувах как смелостта ми се пробужда отново. Такъв е човекът! Или най-малкото, такъв бях аз тогава. Дъждът се лееше тъй изобилно, че щеше да наводни цялата област, ако бе траял повече от четвърт час. С него престана и вятърът, облаците се разнесоха и луната отново блесна с цялата си красота на чудно осветеното тъмносиньо нощно небе. Аз събрах набързо омагьосания си кръг, заповядах на двамата приятели да си легнат, без да ме питат нищо, и влязох в стаята си. Още съвсем зает с мислите си, хвърлих поглед върху Дженовефа. Видя ми се толкова хубава, че ме обзе страх. Оставих я послушно да ме изслуша и след това й казах с плачевен глас да си легне. На следващата сутрин тя ми каза, че като ме видяла вечерта целият треперещ въпреки горещината, тя направо се уплашила.