![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Увереността на Брашън отслабна, щом погледна нагоре, към закърпената над него повърхност. Янтар беше умела майсторка, старателна в работата си. Наклонеността на кораба правеше работенето тук сложно. Той блъскаше безцелно една щайга, когато екипажът ги настигна. С тяхна помощ натрупа щайги и варели, след което се покатери върху тях, за да огледа закърпения над него под. Клеф му подаваше инструментите.
С чук и лост Брашън извади скобите. Толкова близо до тавана димът беше по-гъст. Под светлината на фенера той видя как носещите се сиви пипала преминават надолу през пролуките в палубата. Ако пробиеха, имаше вероятност да попаднат на пожар над тях. Той не се поколеба.
— Използвайте тарана, момчета — насочи ги Брашън, докато се спускаше да им направи място.
Зад замаха им нямаше сила, но на четвъртия опит Брашън видя как дъските леко поддават. Той махна на мъжете да се отдръпнат и те се преместиха, кашлящи и хриптящи. Брашън отново се качи по платформата си и заудря с чука по дървото, което го отделяше от живота. То внезапно се предаде и дъските от кръпката западаха свирепо надолу покрай него. Жълта огнена светлина освети мръсните лица под него.
Той скочи, хвана ръба на дупката и се вдигна. Стената на стаята гореше, но пожарът все още не се беше разпрострял.
— Качете се тук! — извика Брашън с толкова сила, колкото можа да събере. — Излезте, докато можете!
Клеф вече беше на входа на отвора. Брашън го сграбчи за здравата ръка и го издърпа нагоре. Момчето го последва, докато се отправяше към палубата отвън. Намокри го студен дъжд. Бърз поглед наоколо му показа, че Парагон е сам във водата. Една-единствена бяла змия го обикаляше любопитно. Проливният дъжд беше съюзник в гасенето на пожара, но сам по себе си нямаше да е достатъчен. Пламъците продължаваха да облизват гротмачтата и плахо се простираха от двете страни на салона на горната палуба. Паднали елементи от такелажа засланяха малки участъци от горящи дърво и платна. Брашън извлачи тлеещите отломки от върха на главния люк, отключи го и го отвори широко.
— Качете се тук! — извика отново. — Качете всички на палубата горе, освен изпомпващата група. Разчистете тези… — Трябваше да спре, за да се изкашля и да прочисти дробовете си. На палубата започнаха да се изкачват мъже. Бялото на очите им изпъкваше потресаващо на покритите им със сажди лица. Отдолу дойдоха стонове и кашляне. — Разчистете горящите парчета. Помогнете на ранените да се качат на палубата, където ще могат да дишат. — Той се обърна и си запроправя път напред през купчина овъглени отломки. Изхвърли през борда плетеница от въжета и парче от греда, което все още гореше весело. Студеният порой беше също толкова заслепяващ, колкото беше бил и димът, но поне въздухът ставаше за дишане. Всеки дъх, който поемаше, му помагаше да изчисти дробовете си.
Достигна бака.
— Парагон, затвори прослойките си. Защо се опитваш да ни убиеш? Защо?
Фигурата не отговори. Неравномерната светлина от пламъците танцуваше по нея и я осветяваше. Парагон се взираше напред към бурята. Ръцете му бяха прегърнали гръдния кош. Натегнатите мускули на гърба му издаваха напрежението на позата му. Докато Брашън наблюдаваше, бялата змия се надигна пред тях. Килна гривестата си глава и се загледа във фигурата с блестящи в червено очи. Извика към кораба, но не получи отговор.
Неочаквано зад него се обади Клеф:
— Върнах се за Янтар. Вече е в безопасност.
Все още никой не беше в безопасност.
— Парагон! Затвори прослойките си! — изрева още веднъж Брашън.
Клеф задърпа ръкава му. Той погледна надолу към озадаченото, вдигнато нагоре лице на момчето.
— Вече го напра’и. Не го ли усетихте?
— Не, не го усетих. — Брашън сграбчи парапета в опит да установи контакт с фигурата. Нямаше нищо. — Изобщо не го усещам.
— Аз, да. Усещам и двамата — каза загадъчно Клеф. Миг по-късно предупреди: — Дръжте се здраво, сър!
С изненадваща внезапност корабът се уравновеси. Плискането на водата го остави да се клатушка. Докато клатенето се успокояваше, от палубата зад него Брашън чу диви клетви на изумление, а той се ухили в тъмното. Плаваха ниско във водата, но се бяха нивелирали. Ако корабът бе затворил пролуките си, ако трюмните помпи продължаха да работят, ако бурята не се разраснеше, щяха да оцелеят.
— Корабе, мой корабе, знаех си, че няма да ни оставиш да умрем.
— Не беше той. Поне не точно. — Гласът на момчето спадаше до мърморене. — То’а са те и той. Драконите. — Брашън хвана момчето, докато слизаше на палубата. — От известно време насам ги съну’ам. Макар че бе’а просто сън.