Крахът на титаните [bg]

I

Фиц работеше в Адмиралтейството в Уайтхол. Не беше работата, която му се щеше. Отчаяно искаше да се върне при Уелските стрелци във Франция. Колкото и да мразеше мръсотията и неудобството на окопите, не му беше комфортно да е в безопасност в Лондон, докато други хора рискуваха живота си. Ужасяваше се, че могат да го помислят за страхливец. Лекарите обаче настояваха, че кракът му още не е достатъчно здрав и от армията не му позволяваха да се върне.

Понеже Фиц говореше немски, Смит-Къминг от Тайните служби — мъжът, който наричаше себе си „Си“ — го препоръча на военноморското разузнаване и временно го разпределиха в отдела „Стая 40“. Най-малко искаше чиновническа служба, но за негова изненада се оказа, че работата е много важна за войната. В първия ден на войната пощенският кораб Алърт излезе в Северно море, извади от дъното тежките немски телеграфни кабели и ги прекъсна всичките. С този хитър ход британците принудиха противника да използва радиото за повечето съобщения. Радиосигналите можеха да бъдат прихванати. Немците обаче не бяха глупави и кодираха всичките си съобщения. Тъкмо в „Стая 40“ британците се опитваха да разбият кодовете.

Фиц работеше с разни хора — някои доста странни, повечето не особено уставни — които се мъчеха да дешифрират прихванатите от подслушвателните станции по брега безсмислици. Фиц не се оправяше с ребусите на декодирането — той даже не се досещаше кой е убиецът в някое приключение на Шерлок Холмс — обаче можеше да превежда дешифрираното. А още по-важно беше, че бойният му опит позволяваше да отсее същественото.

Това не помагаше особено. Към края на 1916 година Западният фронт едва се беше изместил от положението в началото на годината независимо от изключителните усилия и на двете страни — безмилостната немска офанзива при Вердюн и още по-скъпата британска атака на Сома. Ако Съединените щати се включеха, те можеха да променят равновесието, но засега нямаше никакъв признак за нещо такова.

Командирите във всички армии издаваха заповедите си късно през нощта или в най-ранна утрин, тъй че Фиц започваше рано и работеше напрегнато до обяд. В срядата след ловното парти излезе от Адмиралтейството в дванадесет и половина и взе такси до дома. Изкачването по наклона от Уайтхол до Мейфеър, макар и кратко, беше твърде много за него.

Трите жени, с които живееше — Беа, Мод и леля Хърм — тъкмо сядаха да обядват. Подаде бастуна и униформената си фуражка на Граут и се присъедини към дамите. След казионната мебелировка на кабинета домът му доставяше удоволствие — богатото обзавеждане, безшумната прислуга, френският порцелан на снежнобялата покривка.

Попита Мод за политическите новости. Между Аскуит и Лойд Джордж се водеше битка. Вчера Аскуит драматично подаде оставка като премиер-министър. Фиц се притесняваше — не бе поклонник на либерала Аскуит, но ако новият човек бъде подведен от повърхностните приказки за мир?