Крахът на титаните [bg]

V

На втори декември, събота, в Тай Гуин имаше ловно парти. Граф Фицхърбърт и княгиня Беа се забавиха в Лондон, затова домакини бяха приятелят на Фиц, Бинг Уестхамптън, и лейди Мод.

Преди войната Мод обичаше тези събирания. Дамите, разбира се, не стреляха, но на нея й беше приятно къщата да е пълна с гости, харесваше пикника, на който дамите и господата обядваха заедно, и пламтящите огньове и солидната храна, когато всички се върнеха вечер. Ала установи, че не успява да се наслади на развлечението, когато войниците страдаха в окопите. Казваше си, че човек не може да прекара целия си живот нещастен, дори и по време на война, но това не вършеше работа. Насили се да се усмихва най-бляскаво и подканяше всички да ядат и да пият, ала когато чуваше изстрелите, можеше да мисли единствено за бойното поле. Прекрасната храна остана недокосната в чинията й, чашите с безценните стари вина на Фиц се отнасяха пълни.

Напоследък ненавиждаше свободното време, понеже тогава мислеше единствено за Валтер. Жив ли беше или мъртъв? Битката при Сома приключи най-сетне. Фиц каза, че немците са загубили половин милион човека. Дали Валтер не бе един от тях? Или лежеше осакатен в някоя болница?

Или пък празнуваше победа. Вестниците не успяваха добре да прикрият факта, че голямата офанзива на британската армия за тази година е донесла нищожните седем мили територия. Сигурно немците смятаха, че им се полага да се чувстват победители. Дори Фиц казваше — тихо и в тесен кръг — че най-доброто, на което Великобритания може да се надява, е американците да влязат във войната на нейна страна. Дали Валтер не се забавляваше в някой берлински вертеп с бутилка шнапс в едната ръка и хубава руса фройлайн в другата? „Бих предпочела да е ранен“, рече си Мод и начаса се засрами от себе си.

Сред гостите в Тай Гуин беше и Гас Дюър. Когато стана време за чай, той намери Мод. Всички мъже бяха облечени в тричетвърти панталони от туид, а високият американец изглеждаше подчертано смехотворно. Внимателно крепеше чашата с чай докато пресичаше препълнения салон, за да стигне до Мод.

Мод потисна въздишката си. Когато някой неангажиран мъж я търсеше, обикновено намерението му бе да я ухажва и на нея й се налагаше да го отблъсне, без да разкрива, че е омъжена. Понякога това се оказваше трудно. В последно време във войната загинаха толкова много подходящи за брак ергени от висшата класа, че и най-непривлекателните мъже си опитваха късмета с Мод — по-младите синове на разорени барони, мършави свещеници с лош дъх и дори хомосексуалисти, които имаха нужда от съпруга, за да изглеждат прилично.