Крахът на титаните [bg]

— Какви събития? — обади се Гас. — Още не сме видели днешните вестници.

— Вчера Лойд Джордж писа на Аскуит и поиска промяна в начина, по който водим войната. Иска всички решения да се вземат от всевластен военен съвет с трима членове.

— И Аскуит ще се съгласи ли? — попита Гас.

— Не, разбира се. Отговори, че ако се създаде такъв орган, премиерът трябва да е негов председател.

Бинг Уестхамптън, дяволитият приятел на Фиц, седеше на прозореца с вдигнати крака.

— Това проваля замисъла — рече той. — Всеки съвет, председателстван от Аскуит, ще е точно толкова слаб и нерешителен, колкото е правителството. — После се озърна извинително. — Моля присъстващите членове на кабинета да ме извинят.

— Обаче си прав — отговори Фиц. — Всъщност писмото оспорва позицията на Аскуит, особено след като приятелят на Лойд Джордж, Макс Айткен, разказа цялата история на пресата. Вече няма възможност за постигането на компромис. Борбата е до пълна победа, както би се изразил Лойд Джордж. Ако не постигне своето, ще трябва да подаде оставка от правителството. А ако успее, Аскуит ще си тръгне — и тогава ще се наложи да избираме нов премиер.

Мод и Гас се спогледаха. Тя знаеше, че неизказаната им мисъл е една и съща. Докато Аскуит е на Даунинг стрийт, мирната инициатива има някакъв шанс. Ако войнственият Лойд Джордж спечели битката, всичко ще бъде различно.

Проехтя гонгът за вечеря. Беше време гостите да се преоблекат. Пиенето на чай приключи. Мод се качи в стаята си.

Дрехите й бяха подготвени. Роклята й беше от купените в Париж за лондонския светски сезон през четиринадесета година. Оттогава не беше купувала много дрехи. Съблече роклята за чай и се наметна с копринен пеньоар. Още не искаше да звъни на прислужницата си. Разполагаше с няколко минути на спокойствие. Седна пред тоалетната масичка и се взря в лицето си в огледалото. Беше на двадесет и шест години и възрастта й личеше. Не беше красавица, но хората я смятаха за хубава. Военновременните лишения отнеха и малкото следи от момичешка мекота и ъгловатите черти на лицето й станаха по-изявени. Какво ли ще си помисли Валтер, щом я види — ако въобще се видят някога отново? Докосна гърдите си. Поне те бяха останали стегнати. Това ще му достави удоволствие. От мисълта за него зърната й щръкнаха. Питаше се дали има време да…

На вратата се почука и Мод гузно свали ръце.

— Кой е? — подвикна тя.

Вратата се отвори и в стаята пристъпи Гас Дюър.

Мод се изправи, придърпа плътно пеньоара и каза с най-строгия си глас:

— Господин Дюър, моля, веднага напуснете!

— Не се тревожете — отговори той. — Налага се да Ви видя лично.

— Не мога да си представя по каква причина…

— Срещнах Валтер в Берлин.

Мод млъкна от изумление. Зяпна Гас. Откъде знаеше той за нея и Валтер?