Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Ото не беше в състояние да отрече това и само изсумтя неодобрително.
— Както и да е, не съм аз този, който ще реши какъв ще е отговорът на Германия на това неофициално запитване от Вашингтон.
Ото схвана намека.
— Нито пък аз, естествено.
— Уилсън казва, че ако Германия се обърне официално към Антантата и предложи мирни преговори, той публично ще подкрепи предложението. Смятам, че е наш дълг да предадем посланието на нашия суверен.
— Наистина — съгласи се Ото. — Кайзерът трябва да реши.
IV
Валтер пишеше на Мод на бял лист, без герб.
Най-любима моя,
В Германия и в сърцето ми царува зима.
Пишеше на английски. Пропусна адреса си и нейното име.
Не мога да опиша колко те обичам и колко много ми липсваш.
Трудно му беше да прецени какво да напише. Писмото му можеше да се прочете от любопитни полицаи и Валтер трябваше да се постарае никой да не е в състояние да идентифицира Мод или него.
Аз съм един от милионите мъже, разделени от любимите жени, а северният вятър свири през душите на всички ни.
Замисълът му беше това да прилича на писмото на кой да е войник, който е далеч от семейството си заради войната.
Светът за мен е студен и мрачен, както сигурно е и за теб, но най-трудно се понася раздялата.
Искаше му се да й разкаже за работата си във военното разузнаване, за това как майка му се старае да го ожени за Моника, за недостига на храна в Берлин, дори за книгата, която чете в момента — семейната сага Буденброкови. Опасяваше се обаче, че всякакви уточнения могат да изложат и двама им на опасност.
Не мога да ти разкажа много, ала искам да знаеш, че оставам верен на теб…
Тук прекъсна и с чувство на вина се замисли за желанието си да целуне Моника. Но не се беше поддал.
… и на свещения обет, който си дадохме последния път, когато бяхме заедно.
По-конкретно от това не можеше да напише за техния брак. Не искаше да поема риска някой при нея да прочете тези редове и да узнае истината.
Всеки ден мисля за мига, когато ще се срещнем отново, ще се погледнем в очите и ще си кажем „Здравей, любов моя“.
Дотогава — помни ме.
Не се подписа.
Затвори писмото в плик и го прибра във вътрешния джоб на сакото си.
Между Германия и Англия нямаше поща.
Излезе от стаята си, слезе на долния етаж, сложи си шапка и тежко палто с кожена яка и тръгна по мразовитите берлински улици.
Срещна се с Гас Дюър в бара на хотел Адлон. Хотелът поддържаше подобие на предвоенното си достойнство — келнерите бяха с фракове и свиреше струнен оркестър. Но не се предлагаха вносни напитки. Нямаше шотландско уиски, нямаше бренди, нито английски джин, затова Валтер и Гас поръчаха шнапс.
— Е? — нетърпеливо подхвана Гас. — Как се прие моето послание?
Валтер беше изпълнен с надежда, обаче знаеше, че няма много основания за оптимизъм. Затова искаше да омаловажи чувствата си. Носеше на Гас положителни новини, но само толкова.
— Кайзерът ще пише на президента.
— Добре! И какво ще напише?
— Видях черновата. Опасявам се, че тонът не е много помирителен.
— Какво имате предвид?
Валтер затвори очи, припомни си текста и цитира:
— „Най-жестоката война в историята бушува вече две години и половина. В тази война Германия и нейните съюзници получиха доказателство за своята несъкрушима сила. Нашите непоклатими редици устояха на непрестанни атаки. Последните събития доказаха, че продължаването на войната не е в състояние да сломи нашата съпротива…“ И още много в този дух.
— Разбирам защо казвате, че не е много помирително.
— Най-накрая стига до същественото. — Валтер си припомни следващата част. — „С ясното съзнание за нашата военна и стопанска мощ и с готовността, ако трябва, да продължим докрай войната, която ни беше натрапена, но в същото време въодушевени от желанието да се прекратят кръвопролитията и ужасите на войната,“ — и тук следва важното — „ние предлагаме още сега да влезем в мирни преговори.“
Гас ликуваше.
— Това е прекрасно! Той е съгласен!
— Тихо, моля Ви! — Валтер нервно се огледа, обаче явно никой не им беше обърнал внимание. Звукът на струнния квартет заглушаваше разговора им.