Крахът на титаните [bg]

— Разбира се, че не! Но когато те няма, се чувствам толкова сама, толкова далеч от всичко, с което съм израсла… утешават звуците на познатите руски химни и молитви.

На Фиц му стана мъчно за нея. Сигурно беше тежко. На него определено и през ум не би му минало да иде да живее завинаги в чужда страна. А и от разговорите с други женени мъже знаеше, че не е необичайно за жените след раждане да отблъскват съпрузите си.

Наложи си обаче да е твърд. Всички трябваше да правят жертви. Беа би трябвало да е благодарна, че не й се налага да тръгва срещу огъня на картечниците.

— Мисля, че съм изпълнил дълга си към теб — каза той. — Когато се оженихме, изплатих дълговете на твоето семейство. Поканих руски и английски специалисти да планират реорганизацията на владенията ви. — Тези специалисти бяха посъветвали Андрей да пресуши блатата, за да разполага с повече обработваема земя, и да направи проучвания за залежи на въглища и други изкопаеми, обаче князът така и нищо не направи. — Не е моя вината, че Андрей пропиля всички възможности.

— Така е, Фиц. Ти направи всичко, което обеща.

— И те моля и ти да изпълниш своя дълг. Ти и аз трябва да създадем наследници. Ако Андрей умре бездетен, нашият син ще наследи две огромни владения. Той ще бъде един от най-големите земевладелци в света. Ако — не дай Боже — нещо се случи с Бой, ние трябва да имаме и други синове.

Беа остана със сведен поглед.

— Знам дълга си.

Фиц се чувстваше като лъжец. Говореше за наследник — и всичко, което каза, беше вярно — но не й признаваше, че жадува да види нежното й тяло да го очаква в леглото, а светлите й коси да се пръснат върху възглавниците. Изгони този образ от ума си.

— Щом знаеш дълга си, моля те, изпълнявай го. Очаквам следващия път, когато дойда в спалнята ти, да ме посрещнеш като любящия съпруг, какъвто съм.

— Да, Фиц.

Той си тръгна. Радваше се, че се е наложил, ала в същото време го измъчваше неловкото усещане, че е постъпил нередно. Нямаше смисъл — посочи на Беа грешките й, тя прие упрека. Така трябваше да стоят нещата между един мъж и съпругата му. Но Фиц не се чувстваше толкова доволен, колкото би трябвало.

Когато се срещна с Мод и леля Хърм във фоайето, пропъди Беа от ума си. Наложи фуражката, погледна се в огледалото и бързо отмести очи. Напоследък се стараеше да не мисли много за вида си. Куршумът беше увредил мускулите от лявата страна на лицето му и клепачът му си остана отпуснат. Дребна работа, обаче суетата му никога нямаше да се възстанови. Повтаряше си, че трябва да е благодарен, задето зрението му не е засегнато. Синият Кадилак още беше във Франция, обаче Фиц беше успял да се сдобие с друг. Шофьорът му знаеше пътя — очевидно и друг път беше возил лейди Мод в Ийст енд. След половин час спряха пред евангелския параклис „Голгота“, мизерна малка сграда с ламаринен покрив. Сякаш беше пренесена тук от Абъроуен. Фиц се зачуди дали пасторът не е уелсец.