Крахът на титаните [bg]

Етел се обърна и срещна погледа на Фиц. Вдигна вежди и зяпна от изненада. Отстъпи малко и се удари в някакъв стол. Жената на стола я изгледа раздразнено. Етел беззвучно изрече „Извинете“, без да я погледне.

Фиц стана от мястото си — трудна работа със счупения му крак — и през цялото време я гледаше втренчено. Тя видимо се поколеба, несигурна дали да го доближи, или да избяга в безопасността на кабинета си. Той произнесе:

— Здравей, Етел.

Думите му не достигнаха до нея през шумната стая, но вероятно тя можеше да различи движението на устните му и да предположи какво й казва.

Взе решение и тръгна към него.

— Добър ден, лорд Фицхърбърт — каза тя и напевният й уелски акцент придаде мелодично звучене на изтърканата фраза. Тя протегна ръка и те се здрависаха. Кожата й беше загрубяла.

И той като нея се държеше официално.

— Как сте, госпожице Уилямс?

Тя си взе стол и седна. Докато се настаняваше на мястото си, Фиц забеляза колко умело Етел е поставила двама им наравно и без намек за близост.

— Видях Ви на възпоменателната служба в Отдиха, в Абъроуен. Много се натъжих — тя се задави. Сведе очи и пак подхвана. — Много се натъжих да Ви видя ранен. Надявам се, че се възстановявате.

— Бавно. — Фиц разбираше, че загрижеността й е искрена. Очевидно не го мразеше въпреки всичко, което се случи. Той се трогна.

— Как Ви раниха?

Фиц беше разказвал историята толкова често, че вече му беше додеяла.

— Беше първият ден на битката при Сома. Почти не участвах в сраженията. Прехвърлихме насипа, минахме нашите телени заграждения и тръгнахме през ничията земя. Следващото, което си спомням, е носилката и адските болки.

— Брат ми Ви е видял да падате.

Фиц си спомни своенравния ефрейтор Уилям Уилямс.

— Така ли? А с него какво е станало?

— С неговото отделение превзели един немски окоп, но когато им свършили мунициите, трябвало да се оттеглят.

По онова време Фиц се намираше в болница и пропусна всички рапорти.

— Получил ли е медал?

— Не. Полковникът му казал, че е трябвало да защитава позицията си до смърт. Били му отвърнал „Както вас ли?“ и го наказали.

Фиц не беше изненадан. Уилямс беше голяма беля.

— И какво правите тук? — попита той Етел.

— Работя със сестра Ви.

— Не ми е казала.

Етел спокойно отговори:

— Надали е допускала, че бихте проявили интерес към новините за бившите Ви слуги.

Фиц пренебрегна сарказма.

— С какво се занимавате?