Крахът на титаните [bg]

За Мод беше облекчение, че Дюър не иска да й каже колко красиви са очите й или друга подобна глупост.

— Съгласна съм с президента — отговори тя. — Британската армия вече загуби един милион души. Само битката при Сома ни струва четиристотин хиляди жертви.

— А какво е мнението на британския народ?

Мод се замисли.

— Повечето вестници все още се преструват, че Сома е голяма победа. Всеки опит за реалистична оценка се определя като непатриотичен. Убедена съм, че лорд Нортклиф всъщност би предпочел да живее във военна диктатура. Но повечето ни съотечественици са наясно, че не напредваме особено.

— Германците може би се готвят да предложат мирни преговори.

— О, надявам се да сте прав.

— Вярвам, че скоро ще бъдат направени официални постъпки.

Мод го зяпна.

— Извинете ме. Мислех, че просто водите вежлив разговор. Но не е така.

Развълнува се. Мирни преговори? Възможно ли бе това да се случи?

— Не, това не е светски разговор — каза Гас. — Знам, че имате приятели в либералното правителство.

— Всъщност вече не е либерално. Кабинетът е коалиционен, има няколко консервативни министри.

— Простете, изразих се неточно. Знам за коалицията. Както и да е, Аскуит още е министър-председател, а той е либерал. Известно ми е, че сте близка с мнозина от водещите либерали.

— Да.

— Затова дойдох да поискам мнението Ви относно възможния прием на германското предложение.

Мод помисли внимателно. Тя знаеше кого представлява Гас. Този въпрос й се задаваше всъщност от президента на Съединените щати. Най-добре беше тя да отговори точно. По една случайност, разполагаше с много важно сведение.

— Преди десет дни кабинетът обсъди доклад на лорд Лансдаун, бивш външен министър от Консервативната партия, който твърди, че ние не можем да спечелим войната.

Гас се оживи.

— Наистина ли? Нямах представа.

— Разбира се, че нямате. Докладът беше секретен. Обаче тръгнаха слухове и Нортклиф се нахвърли срещу пораженческите приказки за мир чрез преговори, както той се изразява.

— И как се прие докладът на Лансдаун? — нетърпеливо попита Гас.

— Бих казала, че има четирима, които са склонни да се съгласят с него: външният министър сър Едуард Грей, министърът на правосъдието МакКена, министърът на търговията Рънсиман и самият премиер.

Лицето на Дюър засия от надежда.

— Това е мощна фракция!

— Особено след като агресивният Уинстън Чърчил го няма. Той така и не се възстанови след провала на Дарданелската операция, която беше любимото му начинание.