Крахът на титаните [bg]

— Няма да има мир, докато някоя от страните не победи.

В очите на Мод проблесна гняв, но и тя се овладя.

— Можем да извлечем най-доброто от двата свята — енергично водене на войната от страна на Лойд Джордж като председател на Военния съвет и държавническо поведение от страна на един премиер като Артър Балфур, който може да договори мира, ако решим, че го искаме.

— Хм. — На Фиц никак не му се нравеше тази идея, но Мод умееше ща формулира нещата така, че да е трудно да не се съгласиш с нея. Фиц смени темата. — Какво ще правиш този следобед?

— Двете с леля Хърм ще ходим в Ийст енд. Домакинстваме на едно събиране на войнишки съпруги. Гощаваме ги с чай и кейк — платени от теб, Фиц, за което благодарим — и опитваме да им помогнем да решат проблемите си.

— Например?

Леля Хърм отговори:

— Обикновено търсят чисто жилище и надеждни грижи за децата си.

Фиц се поразвесели.

— Изненадваш ме, лельо. Едно време не одобряваше забежките на Мод в Ийст енд.

— Война е — отвърна наперено леля Хърм. — Трябва да правим всичко по силите си.

— Може да дойда с вас — импулсивно рече Фиц. — Ще е добре да видят, че графовете ги раняват също толкова лесно, колкото и докерите.

Мод се слиса, обаче отговори:

— Разбира се, разбира се, ако искаш.

Виждаше се, че не е много въодушевена. Несъмнено в нейния клуб се говореха левичарски глупости — избирателни права за жените и тем подобни. Мод обаче нямаше как да му откаже, понеже той плащаше за всичко.

Обядът свърши и всички се заловиха с приготовления. Фиц отиде в будоара на жена си. Сивокосата прислужница Нина помагаше на Беа да свали роклята от обяда. Беа промърмори нещо на руски и Нина й отговори. Това раздразни Фиц — сякаш преднамерено го изключваха от разговора. Той се обади на руски с надеждата двете да помислят, че е разбрал всичко, и нареди на прислужницата:

— Оставете ни насаме, моля.

Нина се поклони и излезе.

— Не съм виждал Бой днес — рече Фиц. Беше излязъл рано сутринта. — Трябва да ида в детската стая, преди да го изведат на разходка.

— Няма да излиза — притеснено отговори Беа. — Малко кашля.

— Трябва му свеж въздух — намръщи се Фиц.

За негова изненада, Беа внезапно се просълзи.

— Страхувам се за него. И ти, и Андрей излагате живота си на опасност във войната. Може би ще ми остане само Бой.

Андрей, братът на Беа, беше женен, но нямаше деца. Ако Андрей и Фиц загинеха, семейството на Беа щеше да се състои само от Бой. Затова тя беше прекалено грижовна.

— Въпреки това не искам той да става мамино синче.

— Не знам този израз — нацупи се Беа.

— Мисля, че разбираш какво имам предвид.

Беа свали фустата си. Тялото и беше станало по-пищно. Фиц я наблюдаваше как развързва чорапите си. Представи си как хапе меката плът от вътрешната страна на бедрата й.