![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— И има добра причина за това — отвърна сурово тя.
— Защо, Мина? — попита младежът. — Канеше се да ми кажеш нещо за него. Какво е то?
— Само това, че не е, каквото изглежда и че само благодарение на неговата магия народът ти погива. Кажи ми — сложи ръка на бузата му тя, — имаш ли желание да накажеш Глокъс? Да разкриеш мотивите му пред хората и по този начин да разкриеш пагубния му план?
— Да, разбира се, но какво…
— Тогава изпълни заръката ми — изрече Мина. — Следвай инструкциите ми съвсем точно. Животът ми е в ръцете ти. Ако ме провалиш…
— Няма да те проваля, Мина — прошепна Силван. Той взе ръката й и я притисна до устните си. — Готов съм да ти се подчиня.
— Ще присъстваш на екзекуцията ми… Шшш! Не говори. Вече обеща. Погрижи се да носиш оръжие. И застани близо до Глокъс. Нека около теб има достатъчно телохранители. Ще го направиш ли?
— Да, но после какво? Трябва да те гледам как умираш ли?
— Когато моментът настъпи, ще разбереш. Не се тревожи. Единият Бог е с нас. Сега трябва да вървиш, Силваношей. Генералът ще проводи някой при палатката ти, за да те провери. Не бива да открива отсъствието ти.
Да я напусне, значеше да напусне част от себе си. Силван протегна ръка и я прокара през главата й, почувства с пръстите си топлината на кожата й, мекотата на подобната на пух коса, твърдостта на костите под нея. Мина остана абсолютно неподвижна. Не се приближи, но и не се отдръпна.
— Как изглеждаше косата ти, Мина? — попита младежът.
— Беше с цвета на пламъка. Дълга и гъста. Кичурите й щяха да се увият около пръстите ти и да уловят сърцето ти като бебешка ръка.
— Навярно е била красива — рече той. — Болест ли те накара да се разделиш с нея?
— Отрязах я — отговори момичето. — Взех един нож и я отрязах от корен.
— Защо? — възкликна Силван.
— Моят Бог го пожела. Твърде много се интересувах от външния си вид — отвърна Мина. — Обичах да ме глезят, да ми се възхищават и да ме обичат. Косата бе в дъното на суетата и гордостта ми. Пожертвах я, за да докажа своята вяра. Имам една-единствена любов. Една-единствена преданост. Сега трябва да ме оставиш, Силваношей.
Той се изправи. Обърна се и, не без вътрешна борба, тръгна към изхода.
— Ти си моята любов, Мина — произнесе тихо на излизане.
— Не мен обичаш — отговори му тя. — А Бога в мен.
— Силван не си спомняше да е напускал палатката, но откри, че стои в мрака навън и се взира в нощта.
30
За твое здраве!
Нощта се спускаше над бойното поле в Силванести и забулваше с мрачния си покров телата на убитите, които елфите се канеха да погребат съгласно повелите на традицията. Съвсем същата нощ обгръщаше в дългия си шарф и елфическата столица Квалинести.
Вечерта навяваше мисли за гибел, или поне така му се струваше. Джерард крачеше из смрачените улици на града с ръка на дръжката на меча, нащрек за блясък на стомана или стаени сенки във всеки тъмен ъгъл и всяка чернееща врата. Той пресече улицата, за да не му се налага да минава в непосредствена близост с една напречна алея. От бдителния му поглед не убягваха дори прозорците на вторите етажи и неподвижните им завеси, за да успее да реагира навреме, в случай, че го дебнеше стрела.
Изпитваше мъчителното усещане, че отвсякъде го наблюдават очи. Чувството бе така силно, че дори веднъж се извърна с изваден меч, готов да посрещне ножа на нападателя си. Така и не бе видял никого, но можеше да се закълне, че е доловил присъствие. Вероятно убиецът навреме бе съобразил, че няма шанс срещу тежката броня и бляскавия меч на рицаря и просто се беше стопил в нощта.
За съжаление, тревогите му едва ли щяха да свършат, даже и след като се добра до сградата на щаба. Опасността вече не се промъкваше незабелязано зад гърба му. Сега тя стоеше точно пред него.
Когато влезе, откри, че вътре имаше само един дежурен офицер. Драконидът спеше на пода.
— Нося отговора на наместник Медан до Берил — каза Джерард и отдаде чест.
— Крайно време беше! — изръмжа офицерът. — Нямаш си представа колко шумно хърка това чудо!
Младият рицар отиде при драконида. Създанието помръдваше в съня си и издаваше странни гърлени звуци.
— Граул — каза Джерард и посегна да го разтърси.
Разнесе се съскане, проблеснаха зъби, размахаха се крила и драконидът бе скочил на крака. Ноктестите ръце сграбчиха рицаря за гърлото.