Зовът на барабана [bg]

1 май 1963 г. Томнахюрич, Шотландия. Тяло на жена, идентифицирана като Мери Уокър Уилис. Съдебният лекар открива значителни изгаряния по тялото и дрехите, причина за смъртта сърдечна недостатъчност — разкъсване на аорта. Отбелязано е, че госпожица Уокър е облечена със „странни“ дрехи, без да се посочват подробности.

Провал — тази е знаела какво върши, но не е успяла. Вероятно заради липсата на подходящо жертвоприношение.

Списъкът продължаваше и Роджър изстиваше все повече с всяко име. Тя беше открила общо двайсет и двама, за период от средата на седемнайсети век до средата на двайсети век, на места из Шотландия, Северна Англия и Бретан, като във всички имаше някакви праисторически обекти. Някои очевидно са инциденти, помисли си той — хора, които са навлезли нищо неподозиращи в кръга, без да знаят какво ги е сполетяло.

Малцина — едва двама-трима, — като че ли са били наясно, защото се бяха подготвили с подходящи дрехи. Вероятно са преминали веднъж преди и са опитали отново, но този път не се е получило. Стомахът му се сви на малък студен охлюв. Клеър беше права; не беше все едно минаваш през въртяща се врата.

Следваха изчезванията… те бяха в друг раздел, прилежно отбелязани по дата, пол и възраст, с известните обстоятелства. О… значи това беше значението на кръстчетата; колко хора бяха изчезнали около всеки празник. Изчезналите бяха повече от мъртвите, но данните за тях, разбира се, бяха по-оскъдни. До повечето имаше само въпросителни. Вероятно означаваше, че не е ясно дали изчезването в близост до каменен кръг е непременно свързано с него.

Той прелисти страницата и спря, почувства се сякаш го удариха в стомаха.