Зовът на барабана [bg]

Не и тогава, защото Клеър я беше срещнала — щеше да я срещне? По-рано? По-късно? Тя не беше умряла тогава, но беше ли мъртва сега? Вече трябваше да е мъртва, нали, и все пак… проклета бъркотия! Как изобщо би могъл да разсъждава свързано за всичко това?

Твърде неспокоен, за да стои мирен, той стана и излезе в коридора. Спря на вратата към кухнята. Фиона стоеше до мивката и се взираше през прозореца. Чу го и се обърна, стискаше кърпа за съдове.

Лицето ѝ беше зачервено, но с решително изражение.

— Не бива да го правя, но ще ти кажа, трябва. — Тя пое дълбоко дъх и вирна брадичка. Приличаше на пекинез, който се изправя пред лъв.

— Майката на Бри… милата доктор Рандал… тя ме попита за баба. Знаеше, че баба беше… от… танцьорите.

— Танцьорите? Имаш предвид в камъните? — Роджър се сепна леко. Клеър му беше казала, когато я срещна за първи път, но той не ѝ повярва напълно — не и че строгата госпожа Греъм е изпълнявала странни ритуали на зелените хълмове по изгрев на първи май.

Фиона издиша продължително.

— Значи знаеш. Така си и мислех.

— Не, не знам. Знам само това, което Клеър… доктор Рандал… ми каза. Тя и съпругът ѝ видели жени да танцуват в каменния кръг призори на Белтейн и баба ти била сред тях.

Фиона поклати глава.

— Не беше просто една от тях. Баба беше призоваващата.

Роджър влезе в кухнята и взе кърпата от ръката ѝ.

— Ела да седнеш — поведе я към масата. — И ми обясни какво е призоваваща.

— Ами онази, която призовава слънцето. — Тя седна послушно. Беше взела решение и щеше да му каже. — Прави се на един от старите езици; слънчевата песен; някои думи приличат на келтски, но не всички. Първо танцуваме в кръг, после призоваващата спира и се обръща към разцепения камък и… не е точно песен, но не е и говорене; малко като свещеник в църква. Трябва да започнеш в точния момент, когато светлината се покаже над морето и да завършиш, когато слънцето изгрее през камъка.

— Помниш ли някоя от думите? — Ученият у Роджър бързо се събуди. Любопитството надигаше глава въпреки объркването.

Фиона не приличаше много на баба си, по го погледна така, че му напомни за прямотата на госпожа Греъм.

— Знам ги всичките. Сега аз съм призоваваща.

Той осъзна, че устата му е зейнала и я затвори. Фиона посегна към кутията с бисквити и я стовари пред него.

— Не това ти трябва да знаеш обаче — рече делово, — тъй че няма да ти ги кажа. Искаш да знаеш за госпожа Едгарс.

Фиона наистина познавала Джилиън Едгарс. Тя била една от танцьорките, макар и от новите. Джилиън разпитвала по-възрастните жени, искала да научи възможно най-много. Искала да научи песента на слънцето, но тя била тайна; единствено призоваващата и нейната наследница я знаели. Някои от по-възрастните жени също я знаели, защото от много време я чували, но не всички. И не знаели кога да започнат и как да пеят така, че краят да съвпадне с издигането на слънцето.